През лятото на 1935 г. близо до Циганската махала в София е намерен труп на застрелян мъх. Криминалните инспектори тръгват по следите. Началните уликите сочат, че извършителите са от махалата. В разследването е включен и Кало Средков - първият криминален инспекто"р циганин в Дирекцията на полицията. За своите събратя той е Бат Кало.

Разкриване самоличността на убития връща криминалистите към една престъпна схема, разбита преди години. Новите три жестоки убийства, две от които станали в другия край на България, нападенията върху свидетели и върху самия Кало, заплитат пъзела.. Има ли връзка между тях? Кой е тръгнал за разплата?

Отговорът на тези въпроси е преплетен с живота в столичния град, примесен с махленската екзотичната атмосфера на циганското ежедневие.

****

Бележка на авторите

В романа са използвани реални събития и лица в България от средата на 30-те год. на XX век. Пресъздадена е атмосферата на времето, която цари в столичния град, в циганската му махала, в провинцията. Запазено е наименованието и месторазположението на различните институции и служби, работещи в защита на закона и реда, на кварталите, улиците, хотелите, нощните заведения. Авторите, дългогодишни изследователи на циганския етнос, показват специфичния му начин на живот и поведение, характерни обичаи. За да се обогати сюжетът, са включени допълнителни действия и герои, плод на авторовото въображение.

Главният герой - циганинът криминален инспектор, не случайно е наречен Бат Капо. "Бат"е типично обръщение, израз на голямо уважение към човек, независимо от неговата възраст и място в родово-семейните отношения. В циганската общност към такъв мъж с "Бат" се обръщат всички, включително и тези, които са начело на рода, фамилията, катуна, групата.

****

Велчо Кръстев - доктор по етнология, а Евгения И.Иванова е доцент по етнология и доктор по история. Авторите са историци и етнолози не само по образование, а и по призвание. Научните им интереси са в областта на традиционната материална и духовна култура, социално-иконо— мическото положение, участието във военни структури в. България и на Балканите в исторически план на циганите/ ромите. В научните среди, а и сред широките читателски кръгове са известни техните книги: По дългия път.. Живот с другите (история, етносоциална структура, бит и култура на циганите в Старозагорски регион) (2006)} Видри-ца или 77 рецепти от циганската кухня (2007); Ромската жена - пространства и граници в живота и (2008); On the Long road.. Life with the others (history, ethnosocial structure, life-style and culture of gypsy groups) (Germany: LIHCOM. 2008)} Циганите/ ромите в България -джендър отношения (2013)} The Roma Woman - Dimensions and margins in her life (Germany: LINCOM. 2013)} Цига-/ ните по пътищата на войната (2014)} Gypsies on the Roads of War (Germany: LINKOM, 2016).

Със задълбочените си познания за народопсихологията на циганския етнос те показват чрез разследванията на криминалния инспектор циганин един по-различен образ. Излязъл от тази социална среда, неговите случаи са винаги около онази невидима граница, която повече свързва, отколкото разграничава българи и цигани.