Софийска импресия

Почти веднага, след като написах първата си книга "Отбрулени мигове", разбрах, че в нея не съм успял да разкажа за още много неща. А те, моля ви се, напираха да се изявят пред света... Ето затова сега държите в ръцете си това творение. Инженер съм, а не писател и затова нямам никакви литературни амбиции. Исках да споделя с вас, как този чаровен живот задъхано, стремително и по неповторим начин ме пренесе през света. Да, точно така - моят живот, през моя свят! Както съм го усетил и възприел аз самият. Исках да споделя как ме засипваха радости, любов и разочарования, как се редуваха погроми и възкресения. И всичкото това с надеждата, за идното, красивото, мечтаното и все неслучващото се жадувано време все със стаената неяснота от невъзвратимостта и неповторимостта на нещата житейски.

Нито за миг не съм си и помислял между тези корици да маниернича с изящни слова и с дълбокомъдрени помисли . През цялото време, докато пишех, просто се усещах в непосредствен разговор с теб, драт Читателю. Дори понякога ми се струваше, че чувам гласа ти...

Благодаря ти за раздумката!