Три перспективи на антропософията. Културни феномени

...Нашето време не познава любовта. То само фантазира за любовта, дори лъже за любовта. В действителност то познава само еротиката, когато се мисли за любовта. Не искам да кажа, че самотният човек не преживява любовта, понеже човек отрича духа в своето неосъзнато чувство, в своето неосъзнато желание много по-малко, отколкото в своето мислене - но когато настоящата цивилизация мисли за любовта, тогава тя произнася само думата любов, тогава тя говори всъщност за еротика... Прегледаме ли настоящата литература, навсякъде, където например на немски стои думата любов, би трябвало всъщност да се постави думата еротика. Понеже това е, което потопеното в материализма мислене знае единствено за любовта. Отричането на духа е, което превръща силата на любовта в еротична сила. В много области на мястото на гения на любовта не само е застанала еротиката, бих казал, неговият по-нисш служител, но на много места сега е застанал също противоположният образ, демонът на любовта. Демонът на любовта обаче възниква, когато това, което иначе по воля божия действа в човека, се изиска от човешкото мислене, се откъсне чрез интелектуалността от духовността.

Рудолф Щайнер