Слово, вяра и меч

2006 г., 26 август, Понеделник, 4 часа сутринта. Тропот на много коне. Авторът на текста се вижда на кон в пълно бойно обмундирование, третият вляво от конник на черен мощен кон с кожена шапка, изпод която се подават черни смолисти коси. Най-близо препускащият до конника вляво държи факла, на чиято светлина се виждат царските реквизити - червени и златни ширити по черното наметало. Вдясно от конника също препускат три конника, като най-близко яздещият до него също държи факла. Зад групата препуска тежко обмундирована конница. Армията лети в ноща към южните склонове на Странджа. В един момент водещият тази мощна конна войска се обръща наляво и пита „Кое лето сме сега?", „Осемстотин деветдесет и четвърто лето, Ваше Величество!" - отоваря конникът с факлата в ляво. При обръщането на питащият наляво се вижда бялото му красиво лице с черни мустаци и къса черна брадичка. „Симеон е съвсем млад," - мисли третия конник в ляво, който всъщност е автора на текста, в който се е преродил третият от телохранителите му вляво. „Той пое престола миналата година." „Ще са ми необходими десет години и аз ще поставя тази империя на колене!" - казва Симеон. „Амин!" - казват почти едновременно шестимата телохранители. А Симеон продължава: „А забелязахте ли, че тук почти няма църкви и това население се кланя още на идоли?" „Да, забелязахме" - потвърждават телохранителите. „Утре ще направим крещение!" - гласът на Симеон е категоричен. „Но Ваше Величество, свещениците в армията са малко!" - Опитва се да възрази първият конник вдясно от царя. „Нищо, ще стигнат. Аз ще водя литургията!" - звучи неговия решителен глас... и тук сънят като невероятен цветен филм, невидян никога от никой, спира...

Авторът