Рано или късно, том 2

- Та, дa тu кажа! - Манчо седна. - Общественото мнение е мнението на тези, които са нещастни и на които не им стиска. И за да им уйдисвам на акъла, аз да не приема любовта, че да съм образцов?! Каква файда от това? Като гушна босилека и ме закопаят, дали ще ми издигнат паметник ей те тука, в парка? - Манчо посочи с ръка към зелената поляна пред тях. - Нема да го направят. Я съм я гледал Блага. Нема такава жена. Жена мечта, Ставри. За такава жена в огън се влаза. Късметлия си ти и ти се радвам. А тия, дето те одумват, да ходят да се жалват на арменския поп. Те, всъщност, ви завиждат! А завистта е възхищение, Ставри. Кой ще вземе да завижда на по-нещастен от себе си. Значи ви завиждат. А вие, Ставри, сте им трън в очите, защото и на тях им се иска, но не знаят как. Или нямат смелост. Но да знаеш и че много хора ви се радват, защото сте доказателството, че рано или късно любовта идва в живота. Че рано или късно враждуването на човеците може да бъде спряно. Ако пуснат любовта в живота си. Светът е шарен, Ставри! - обикновено безмълвният Манчо стана. - Повечето е сиво, а ти и Блага сте цвят!