Империята трябва да умре

Михаил Зигар (р.1981 г.) е руски журналист и писател. Живее в Ангола, учи в Каирския университет (Египет), завършва Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Десет години работи като военен кореспондент за вестник „Коммерсантъ“, пише и излъчва от мястото на събитието репортажи за военните конфликти в Ирак, Ливан, Судан, Палестина, Узбекистан и други горещи точки на света. Чете лекции в МГИМО по международна и аналитична журналистика. Бивш заместник главен редактор на „Русский Newsweek“, колумнист в OpenSpace.ru, Slon.ru, Gzt.ru, Forbes.ru, бивш главен редактор (2010–2015) на независимия руски новинарски телевизионен канал „Дождь“ („Дъжд“). Заснема документалните филми „Да погребеш Сталин“ (2013), „Кой тук е властта. Четири версии за разстрела на Белия дом“ (2013) и историческия мини-сериал „Былое и Дума“ („Минало и Дума“). Живее и работи в Москва.

Отличен е с престижната международна награда CPJ International Press Freedom Award (2014), присъждана на журналисти, показали мъжество в защита на свободата на словото, докато са били обект на атаки, заплахи или затвор.

През 2016 г. Зигар основава „История на бъдещето“ – креативно студио, което създава нови жанрове и подходи за разказване на историята. Студиото стартира мащабния образователен мултимедиен проект „1917. Свободна история“ – своеобразен „документален фейсбук“ от 1917 година. Проектът има руска и англоезична версии и дава възможност да се проследи в реално време какво се е случвало в дните преди решаващите събития от преди сто години – записки, мисли и преживявания н анад 1500 реални исторически персонажи от онова време.

Михаил Зигар е автор на книгите „Газпром. Новото руско оръжие“ (в съавторство с Валерий Панюшкин, 2008), „Цялото кремълско войнство“ (бестселър в Русия, издадена в България като „Владимир Путин. Неизбежните войни“, 2015) и „Война и мит“ (сборник с репортажи за войни, революции и преврати).

„Империята трябва даумре“ излиза в Русия през 2017 г. и веднага се превръща в национален бестселър. Въпреки документалната ѝ точност, тя по-скоро наподобява криминале, отколкото исторически роман или учебник. Никой преди не е писал по толкова актуален и завладяващ начин за руската история. Американският сайт Kirkus Reviews определи англоезичното ѝ издание „The Empire Must Die. Russia’s Revolutionary Collapse, 1900-1917“ за една от най-добрите исторически книги на 2017 година.

Необикновено увлекателна книга. Най-важният етап в историята на Русиястава ясен благодарение на това, че хората, творили тази история, са показани удивително живи; понякога направо ти се иска да им кажеш: „Не, не трябва, това е грешка, вие погубвате Русия!“ Не мога да се сетя за нито една друга книга която така пълно, точно и мощно да представя на читателя смисъла на ключово историческо събитие.

— Владимир Познер, журналист и телевизионен водещ

Странно, че такава книга не е била писана по-рано. Спокойно, умно, пределно увлекателно изложение на събития, случили се преди сто години. Тази книга разказва как се движат механизмите на властта, как се прави историята на страната и как можем да я загубим.

— Текла Толстая, журналист и режисьор

Изглежда забравяме да се обръщаме назад и да си научаваме уроците; ала това е твърде важно умение за всяко общество, което иска да поддържа здравословна политическа среда. Зигар е един от онези важни мислители, които ни помагат да не губим паметта си, и така да съхраним ума си.

— Надя Tолоконникова, Pussy Riot

Четеш си тази книга и току си мислиш: съвсем като сега е, едно към едно; а този персонаж – та това е Путин, а пък онзи глупак е същият като този днешния, а пък ей този там – ами да, това е Навални!

Какво си мисля по този повод ли? Ето какво: Когато духа вятърът на промените, издигай не стени, а платна. И се учи да ги управляваш.

— Слава Рабинович, инвестиционен финансист, икономически и политически анализатор

Зигар превръща Русия от края на XIX и началото на ХХ век в своеобразен ретрофейсбук: десетки персонажи, преминаващи от история в история, преплетени съдби, крехки алианси, скандални раздори, страстни сдобрявания. Спешно трябва да си вадим уроци от този опит със столетна давност. Ако тогава властта поне малко по-слабо беше завинтвала гайките и навреме да беше дала на страната достатъчно свобода, можеше да минем и без тези сътресения.

— Галина Юзефович, литературен журналист, Meduza

Завладяваща книга. Зигар, журналист по професия, подхожда към историята, сякаш я интервюира – слуша какво има да кажат участниците в нея и умело поставя всичко в контекст. Ако ви е нужна книга, която няма нищо общо с лавината от други революционни заглавия, която е добре проучена и още по-добре написана, която превръща историческите личности във ваши лични познати, която ви дава възможност да усетите дъха на смъртта в епоха, отдалечена от нас на век разстояние – прочетете тази книга.

— ForeignPolicy

Лек като форма, информативен и провокиращ мислене у тези, които са склонни към подобно занятие.Това е точно онова изложение на историята, което лично на мен най-много ми допада: неемоционално-безпартийно, балансирано, аналитично и интригуващо. Много рядко съчетание.

— Григорий Чхартишвили, писател

Имало едно време една Руска империя, била тя силна и могъща, но гнила отвътре. И се разпаднала. И не било ясно кое повече е способствало за този разпад: талантът на тези, които си мечтаели да я затрият, или глупостта на онези, които я пазели. Разбира се, че дяволът е в детайлите, така че ето ви тук 1000 страници детайли и дяволи.

— Константин Милчин, главен редактор на сайта gorky.media

В забележителния труд на Михаил Зигармного подробно се разказва как Русия се е търкаляла към своя крах, поради какви грешки и престъпления този крах е ставал неизбежен. Добре е творците на сегашната история да я прочетат, да помислят и да си извлекат урок.

— Владимир Войнович, руски писател

Струва си да бъде прочетена. Тази книга разказва историята на страната през окуляра на руското общество, а не само от гледната точка на владетеля и държавниците. Основната цел на Зигар е да докаже, че всеки член на обществото може да допринесе за историческото развитие на една страна и да бъде двигател на промяна.

—RussiaList.org

Живото чувство на хаос, на безпорядък,както и многообразието от идеи, въвели Русия в XX-то столетиеса добре документирани в четивен, журналистически стил. Това въздействащо описание на предреволюционна и революционна Русия ще заинтригува както любопитни читатели с незначителна подготовка по темата, така и онези, които се вълнуват от една по-различна гледна точка.

—LibraryJournal

Съчетание от безпристрастноизложение и първични източници. „Империята трябва да умре“ е ценен справочник и четивно, вълнуващо въведение в руската история на XX век.

—HistoricalNovelSociety

Зигар гледа на историята с око на репортер. „Империята трябва да умре“ е тъпкана с удивителни детайли, за които всеки редактор на вестник би дал мило и драго.

— TheCalvertJournal

Изданието е осъществено с участието на Програмата за подкрепа на превод и на руска литература TRANSCRIPT на Фондация „Михаил Прохоров“.