Въпросът за тялото в клиничната практика. Психоаналитично търсене на ненамираемото

Доц. дпн Моника Богданова е преподавател в СУ„Св. Климент Охридски", Факултет по педагогика, а от 1998 г. придобива клиничен опит в различни полета на работата с бебета, деца и семейства.

Като психоаналитик и Директор на „Зеленият двор", като създател на „Зелената къща" в България, през последните почти десет години тя развива идеите на Франсоаз Долто за ранната социализация, както и за превенция на нарушенията в ранна детска възраст. Ангажирана с каузата на бебетата (и преждевременно родените), на малките деца, тя популяризира и същността на психоанализата с тях.

Питате ме: „Защо един психоаналитик пише за тялото?"

Защото освен с несъзнаваното, тялото е текстът, с който се среща, то е въплътени думи, които се развиват в трансфера. Тялото е език от-зачатието и се мисли като история. Именно в срещата между две тела (на психоаналитика и на пациента) се случва изненадата от не-знанието и откритието.

Книгата е и за всички, които имат клинична практика и я развиват през психоаналитичната парадигма - психолози, логопеди, педагози, социални работници.

За лекарите и педиатрите, за акушерките тя би била поредна среща в опитите на автора да поддържа връзката между психоанализата и медицината.

А за философите... би било любопитно.