Светкавици

След дългата студена зима

възхитата от пролетните бели облаци

икам да съм като тях

винаги различен

под едно небе

****

"Светкавици" е най-мощната и същевременно най-нежната книга на Радослав Чичев. Потопена цялата в бездънната рана на загубата, тази стихосбирка успява да види най-мъчителните лични преживявания като провокация за търсенето на по-точен и no-въздействащ поетически изказ, което за един поет е най-съкровеният начин на търсене на собствения път, отговорност и смисъл. Точно това впрочем превръща лирическия герой на тази книга именно в „будния син" - онзи, който вижда под повърхността на думите и нещата, който е в състояние да отключи безкрайната творческа сила и на най-тежките изпитания.

Людмила Миндова

Стихотворенията са разтърсващи. Нежност, прямота, сдържаност, отчаяние, могъщество - всичко в няколко реда, в един ред. С приковаваща ни конкретика. Мъртвият баща вече живее в сина. По-силен от сина. И в това няма абсолютно никаква литература. Няма „Баща ми в мен". Има живот, има смърт - и отново живот. И изведнъж буквалността се пречупва - и става монументална метафора. У нас много се лъже - и това минава за литература. А Радослав Чичев ни дарява сърдечни истини. Не бърза. И живее вместо баща си.

Марин Бодаков