Нарушаване на беззаконието - разкази

„- Нали разбираш? Всъщност ние сме проблемът - каза внезапно момичето. - Да крадеш е социална дейност, на едро никога не крадеш сам, трябват ти помощници, адютанти, съдружници, адвокати, препродавачи, консултанти, слуги, поддръжници на автопарка, крупиета, сводници, съдии, секретарки, турагенти... Разбираш ли, да крадеш означава да създаваш някакво взаимосвързано общество. Тези общества се съюзяват във взаимно свързани кръгове, кръговете създават държава, а държавата създава закони - какво от това, че ти или аз ще ги наречем закони на беззаконието. И нали разбираш, всъщност такива като теб и мен... всъщност ние сме престъпниците, ние сме нарушителите на беззаконието, ние сме ненужните - не само че не създаваме финансово взаимосвързана хранителна верига, освен това сме и сами, самотни, слаби, често безпомощни, по този начин и недостатъчно позитивни..."

„1/1 момчето се разсмя. Разсмя се като хиляди други момчета по света. И си помисли, че след много време, някой ден, когато дойде и неговият призалезен час, ще се радва да каже на порасналия стихиен танцьор: „Човек просто трябва да бъде обичан - много повече от парите, доста повече от любимите ни играчки и даже малко повече от дърветата, скалите и облаците, дето им викаме природа. Не мога, разбира се, да ти кажа нито как, нито защо - това всеки трябва да го реши сам за себе си. Но без това просто нищо не е истинско. Без това сме само намръщени плашила, брулени от вятъра, които се мислят за небесни пъдари. А това е малко глупаво, нали? Не се смей - така си е!"