Сърца от стомана

- Казармата... армията... войната... Всичко това е изградено от грохот. Той е същината, основата на всичко. Грохотът на танковите вериги, дъвчещи земята, грохотът на маршируващите войници. Грохотът на снарядите, взривяващи къщи, грохотът на ракетите, събарящи сгради. Грохотът на тракащите картечници и автомати, на избухващите гранати. Грохотът на самолетните двигатели, на хеликоптерните перки. Грохот - прашен, смърдящ на барутен дим, каращ костите ти да вибрират, заплашващ да спука тъпанчетата ти. Най-лошото е, че свикваш с него, дори започва да ти харесва. Приемаш го за част от теб, започваш да си въобразяваш, че си роден с него, че сте едно неразривно цяло. Вярваш, че единственият начин да се разделиш с грохота, да познаеш тишината и покоя, е смъртта. А не е така. Нужно е просто да се освободиш от него, да го оставиш да си иде. Да се опече от теб като кална вода от чешмата след ремонт на водопровода, да го изкашляш от дробовете си, да го измиеш от ръцете си.