Досието

Секретното досие на НКВД, изготвено за Й.В.Сталин въз основа на протоколите от разпитите на личния адютант на Хитлер Ото Гюнше и камердинера му Хайнц Линге, Москва 1948-1949 г.

Близо 60 години след края на Втората световна война в руските архиви е намерен документ с най-висока историческа стойност: Досието "Хитлер". Съставено за ползване само от един човек - Йосиф В. Сталин - то съдържа спомените на личния адютант на Хитлер Ото Гюнше и камердинера му Хайнц Линге, записани лично от двамата в ареста на НКВД. Като офицери от СС и двамата са се движили близо две десетилетия в непосредствена близост до фюрера, познавали са неговите най-интимни навици, заболявания, настроения, имали са преки наблюдения върху официалната му дейност, връзките с генералитета, разговорите със съюзниците, присъствали са на всички военни съвети и лично са чули всички решения - все събития, за които не е запазен нито един протокол, нито един документ. И най-накрая - това са хората, унищожили труповете на Хитлер и Ева Браун и единствените живи свидетели на тяхната смърт.

Още с появата на Досието "Хитлер" историците причислиха книгата към най-впечатляващите документални извори за Третия райх, съдържащ уникален поглед към ежедневното функциониране на нацистката държава и безбройни детайли със сензационна историческа стойност.

ДОСИЕТО "ХИТЛЕР" • Уроците на ХИТЛЕР

Разсекретиха специалното досие на фюрера, поръчано от Сталин

"Аз съм фюрерът! Какви качества трябва да притежава един фюрер? Преди всичко име, което винаги е в устата на всички. Затова въведох поздрава "Хайл Хитлер!", който съдържа моето име", изповядва той през 1933 в най-близкото си обкръжение, според "Досието "Хитлер" (изд. "Емас" и "Глобус"). Това заглавие се оказа събитието в хитлероведението след над 1000 биографии на фюрера и над 10 000 книги за неговия режим. То е писано за един читател: Сталин, през 1948-49. Съставено е от агенти на НКВД по свидетелствата на пленените и затворени в Москва Гюнше - личен адютант на Хитлер и камердинера му Линге. Едва днес "Досието" е разсекретено и осветява най-мрачните ъгълчета от онези събития. Гениален бил Хитлер в едно отношение - това, което днес наричаме "пиар". Не е имало кой да му дава акъл за тънките мурафети. Примерно, при важни обсъждания да сяда с гръб към прозореца за да е лицето му в сянка. Или жеста на гордост, с който отвеждал всеки от гостите в личния си дворец Бергхоф до 32-та кв. метра стъклена стена: "Построил съм го само заради този прозорец!". Къщата строили 6000 работници. Разказът на Гюнше и Линге е обратното на филмите на Лени Рифенщал, чиито кадри толкова обичат каналите "Дискавъри" - Хитлер на трибуната, приема паради, държи речи. Гюнше и Линге не са могли и физически да гледат шефа си в такива ракурси - отдолу нагоре, били са плътно до него. Те са го гледали даже отгоре надолу - когато са го събуждали, или са му поднасяли разни неща. Ракурсът определя жанра на "Досието". Сталин прочел Хитлер под лупа и сега ни подава инструмента, през който се провижда въпросната гениалност, фюрерът се надминал - името му още върви отпред. Това е единственият урок на онзи нещастник - непостижим. Днес най-много да кръстиш на себе си някоя партийка. Повтаряме като папагали: Хитлер така, Хитлер иначе. Защото така ни се внушава и защото така искаме да го чуваме - ако си признаем честно. Истината е, че всичко останало е уроци на историята, каквото и да означава това.

Сега, 26.11.2005