Фауда

Близкият изток е наречен така от европейците. Той ни е близък и като география, и като история, и като съдба. Само преди няколко години под манифеста „Арабска пролет“ държавния ред в този регион бе посложен на жестоки изпитания, а вълните на насилието и фанатизма достигнаха и до европейските столици.

На арабски думата „фауда“ означава хаос. От него се почви и апокалиптичната фигура на „халифа“ Абу Бакр ал-Багдади със своята „Ислямска държава“ на джихадистките главорези.

Мохамед Халаф е един от пъррвите политически изгнаници, дошъл от брега на река Тигър в София през далечната 1978 година. Сякаш изпреварил идващите катастрофи, той се превърна в най-компетентния им анализатор. В статиите му, публикувани в тази книга, се поставят парливи въпроси. Какво се случва? Кой е виновен? Защо се стигна до тук? Какво предстои? Авторът ни представя не само политически прочит на случващото се, но и разсъжденията си за цивилизационните корени на „арабското изключение“.

Тази книга е полезна както за специалисти, така и за всеки любознателен читател.

***

Мохамед Халаф завършва Багдадския университет през 1974 г. В продължение на три десетилетия работи като журналист в иракски, арабски и български медии. През 1978 г., когато баасисткият режим на Саддам Хюсейн засилва репресиите срещу интелигенцията и налага тотална цензура, Халаф бяга от Ирак и се установява в България. През следващите години е кореспондент на кувейския вестник „Ал Уатан“. Редовно публикува анализи за Балканите и в арабските вестници „Шарк ал-аусат“ и „Ал Хаят“, издавани в Лондон. Мохамед Халаф защитава докторантура във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е хоноруван преподавател във Философския факултет, специалност „Политология“, и Факултета по журналистика и масови комуникации, където води курсовете „Близкият изток и регионалната и световната сигурност“ и „Арабските медии и глобализацията“. В честите си изяви и публикации в българските медии той анализира съвременните проблеми на Близкия изток. Участвал е в голям брой международни конференции посветени на арабския свят, политическия ислям и тероризма. Удостоен е с медал „1300 години България“ за заслугите му в популяризирането на българската култура в чужбина.

***

Как Ердоган оплете в мрежите си Европа и Балканите

Последният сблъсък между турския президент Реджеб Ердоган и лидерите на няколко страни членки на ЕС е нещо повече от поредна дипломатическа схватка. И това е така, въпреки че се случва в рамките на общата конюнктура, свързана с предстоящото допитване за промените в турската конституция, от една страна, и бъдещите избори в Европа, от друга. Този сблъсък също така прави актуален въпроса за турските общности на континента, както и намеренията на Ердоган за тяхното използване. По всичко изглежда, че турският лидер е решил, че „континентът на старците“ е негово жизнено пространство – нещо като „европейски Туркестан“. Сегашният конфликт е вторият етап от стратегията на Анкара, чийто първи етап бе сключването на споразумението за бежанците с Брюксел през март 2016 г. Ердоган се реши на него, след като се убеди, че политиката на изнудване на ЕС не даде нужния резултат. Новият етап предполага мобилизиране на турските общности на континента – стъпка, от която досегашните турски правителства се въздържаха, спазвайки „джентълменско споразумение“ с европейските управляващи.

Затова сега във фокуса на вниманието са мрежите на Ердоган, организирани от неговите привърженици на континента, както и ролята му на защитник на турците, независимо в коя държава живеят. След като спечели референдума, който му даде огромни правомощия, Ердоган се опитва да манипулира и европейската партийна система, като в частност използва левицата в редица държави от континента.

Най-важна в това отношение е Германия с нейните 4 млн. турци (без при това да се броят турските кюрди), които са около 5% от населението на страната. От тях около милион и половина имат право на глас, което ги прави четвъртия най-голям избирателен окръг на Турция. От правото си на глас се възползваха над половин милион души в изборите преди две години, като 60% от тях дадоха гласа си за Партията на справедливостта и развитието на Ердоган.

С други думи, в рамките на този германски избирателен окръг турският президент постигна най-високия си резултат. Само в Кьолн Ердоган мобилизира около 40 хиляди свои привърженици, които демонстрираха подкрепата си непосредствено след провалилия се опит за преврат миналия юли. Силните позиции на Ердоган в Германия стигнаха дотам, че през същата 2016 г. бе основана партията Съюз на демократичните германци, оглавена от бизнесмена Ремзи Аруа, който е особено приближен до президента. Партията ще участва в парламентарните избори в Германия през есента. Наред с нея, за най-влиятелната организация под контрола на Ердоган се счита Турско-ислямският съюз по религиозните въпроси, наричан накратко ДИТИБ. През 2004 г. той организира огромна манифестация, на която присъстваха леви германски политици, сред които и Клаудия Рот – лидер на Партията на зелените в периода 2004–2013 г., която понастоящем е заместник-говорител на парламента и е сред поддръжниците на влизането на Турция в ЕС. Освен това една трета от джамиите в Германия, които са 3600, се финансират от ДИТИБ, а ходжите в тях се назначават от Анкара. Неотдавнашните обиски на домовете на имами, извършени от германската полиция, разкриха доказателства, че тези духовни предводители са се занимавали и с шпиониране на членовете на своето паство. Целта е била да се установят параметрите на подкрепата за Ердоган сред германските турци. Във всички случаи, изявленията на Ердоган през последната година създават внушението, че Германия е турски вилает. Така турският президент призова да се тества кръвта на онези германски депутати от турски произход, признали арменския геноцид, за да се установят корените им, т.е. доколко са от турски произход. В друг случай Ердоган призова сънародниците си в Германия да раждат по пет деца, защото бъдещето им принадлежало. Квалифицирайки ги като „моите братя, живеещи в Германия“, Ердоган фактически отказва да признае немското им гражданство. Анкара подкрепя и организацията Съюз на демократичните турски европейци, която Ердоган възприема като инструмент на политиките му в Европа. Тази структура, основана в Кьолн през 2004 г., разполага със свои клонове и офиси в различни европейски държави. Нейната дейност обаче е съсредоточена в самата Германия, където има 46 клона. Съюзът функционира като представител на турския президент и на партията му, като редовно организира посещения на дейци на Партията на справедливостта и развитието, както и на членове на управляващото в Анкара правителство. Наред с тази структура съществува и организацията „Милли гьорюш“, чиято дейност поражда редица въпросителни. Тя се намира под наблюдението на компетентните органи в самата Германия и често е обвинявана, че насърчава екстремистките възгледи и нетолерантността. В Холандия броят на турците е около 400 000 души, тоест около 2% от населението на страната. Става дума за активна политическа общност, която подкрепя предимно левите партии. Според проучванията холандските турци също поддържат до голяма степен Партията на справедливостта и развитието на Ердоган. На изборите през ноември 2015 г. Ердоган получи 52% от гласовете им, което бе увеличение с 16% на подкрепата за тази партия в сравнение с предишните избори през юни същата година.

Този обрат е успех в усилията на управляващата в Турция партия да мобилизира допълнителна подкрепа, което да позволи оставането на Ердоган на власт. Както е известно, в резултат на неуспелия опит за преврат турската управляваща партия обвини привържениците на Гюлен и организира гонения срещу тях, като ги обвини в съпричастност към него. В самата Холандия това правят структури като „Милли гьорюш“, Съюза на демократичните турски европейци, както и Дианет (турската дирекция по религиозни въпроси), която управлява повечето турски джамии в тази страна. Редица холандски парламентаристи са от турски произход. Сред тях са Селчук Йозтюрк и Тунахан Кузу, които напуснаха Партията на труда през 2014 г. и основаха партията ДЕНК, спечелила три места в парламента на последните избори. Въпросните двама депутати основаха и Комитет за подкрепа на Ердоган в град Ротердам непосредствено след 15 юли 2016 г. Точно преди година искането от страна на турската дипломатическа мисия членовете на общността да докладват за всяко изявление, враждебно на Ердоган по „гореща телефонна линия“, предизвика протестите на холандския парламент. Те последваха извършеното проучване в страната, което показа, че около 20% от холандските турци смятат Турция за своя родина. Всичко това показва, че много холандски турци не биха възразили да играят ролята на „пета колона“ на Ердоган. Нещата не са много по-различни и в Швеция, където броят на турците е около 230 хиляди души. И там повечето от привържениците на Ердоган симпатизират и членуват в леви партии. Сред тях е Мохамед Каблан – член на Партията на зелените. В периода 2014–2016 г. той беше министър на жилищното строителство и благоустройството, преди да бъде принуден да подаде оставка заради обвинения за връзки с ислямистки екстремисти и националисти. Става дума за тесните му взаимоотношения с шефа на организацията на „Сивите вълци“ в Швеция Илхан Сантюрк, както и със заместник-шефа на „Шведските турци“ Барбрус Лирани – същият, който неотдавна призова арменските „кучета“ да бъдат изклани. Бившият министър оприличи терористите, отишли на джихад в Сирия и Ирак, на финландските доброволци във войната с Русия в началото на Втората световна война. През април миналата година шведската национална телевизия излъчи предаване, в което се разкриват връзките на Каблан с Партията на справедливостта и развитието. Същият Каблан основава през 2008 г. организацията „Шведски мюсюлмани за мир и справедливост“, чийто шеф в момента е Ясери Хан. На свой ред той също бе принуден да напусне Партията на зелените, след като отказа да подаде ръка на журналистка „по религиозни съображения“. Тази организация е особено активна в сферата на образованието, като поддържа тесни връзки с „Ислямска лига в Швеция“ – клон на „Мюсюлмански братя“. Както знаем, тя се смята за терористична организация в редица страни извън арабския свят. Според неотдавнашно проучване на Шведската гражданска агенция по извънредните ситуации, основните ислямистки структури в кралството са свързани с „Мюсюлмански братя“ и целят създаването на паралелно общество. Според проучването левите партии и в частност Партията на зелените играят ролята на легално прикритие на тези мрежи. По такъв начин получават милиони крони от парите на данъкоплатците на Швеция.

Намерението на Ердоган е създаването на наднационално екстремистко течение с националистически и религиозен характер. Вътре в Турция подобна идея се подкрепя от Бахчели, лидера на националистите, които си сътрудничат с расистки структури от типа на „Сивите вълци“. Гръбнак на подобно течение е и организацията майка „Мюсюлмански братя“, чието минало изобилства от терористични прояви. Същевременно това течение ще обединява усилията и на задграничните клонове на въпросните националистически и расистки формации. За подобно намерение намеква и предупреждението на турското външно министерство, че Европа е изправена пред „религиозна война“.

Но европейските столици остават пасивни пред тези заплахи на Анкара, насочени към създаване на задгранични форпостове на властта на Ердоган. Вместо да организират отпор на амбициите на обитателя на „Ак Сарай“, те продължават да правят неоправдани отстъпки, които ще имат тежки политически последствия. Подобна политика е в духа на капитулантската логика от 80-те и 90-те години на миналия век, когато европейските власти предоставяха политическо убежище на ислямистки екстремисти, мотивирайки се със стремежа си да ги „укротят“ и „превъзпитат“. Подобно поведение само ще насърчи Ердоган, който прилича на Осама бин Ладен, когато предупреждава европейците, че в бъдеще няма да се чувстват сигурни извън пределите на своята страна. Турското политическо влияние не се ограничава само до страните от Западна Европа, в които има големи турски общности. Анкара активизира дейностите си и в ислямския свят, както и в рамките на бившата Османска империя, в частност сред турските малцинства на Балканите. Турция финансира създаването на политически партии и организации, свързани с държавата майка, нейните политики и приоритети в региона. Това наблюдаваме в България, Босна и Херцеговина, Албания, Македония и Черна гора. Турските общности в тези страни служат като пета колона и лост на геополитическите и икономическите замисли на Ердоган и за разширяване на турското влияние в тази важна в стратегическо отношение част на Европа. Официални турски институции от типа на религиознната дирекция Дианет финансират молитвени домове, джамии и ислямски центрове в цяла Европа и на Балканите. Пак тя командирова ходжи и религиозни проповедници зад граница, които проповядват в джамии и религиозни медресета. Друг инструмент за влияние са турските компании в тези държави, които също финансират религиозни и културни институции и мероприятия. Подобна дейност представлява намеса във вътрешните работи на европейските страни, поради което би следвало да бъдат въведени по-строги законови ограничения за подобен род спонсорство, представляващо пряка заплаха за националната сигурност.

„168 часа“, ноември 2017 г.