Политически имидж и преходните му еквилибристики

Какво предизвиква и интензифицира очевадният триумфален поход и натрапчивото господство на политическите имиджи в съвременния (ни) публичен живот? Какви са истинските причини за табуирането на имиджовите теми, феномени и технологии по времето на социализма? Каква е мистериозната същност, но и упорито премълчаваната истинска мисия на политическите имиджи? Как рационалното и ирационалното начала влизат в неоповестен, но и крайно опасен „дуел" в тяхната феноменология? Защо, кога, къде и как те стават значими елементи и инструменти за публичния, или частния живот хората? На какво собствено се дължат магнетизмът, очарованието; обаянието на или дори пандемичната еуфория по тези имиджи? Защо хората наивно се предоверяват на изкусителните и пишните им оферти? Кой, защо и как налага интензивното и екстензивното им разпространение в социално-политическите практики на държави и общества от различен калибър? В какво, къде, защо и как се спотайват капиталовите функции на политическите имиджи! Защо и как тези капитали могат да предизвикат банкрут на политическите кариери на техните ползватели? Какви са техните реални функционални ориентации и предназначения в съвременния обществен живот? Отворени или навеки затворени ли са романите, а пък и последните страниците за техните класификации?

***

Максим Мизов завършва философия с профил социология в СУ„Климент Охридски". Професор, доктор на социологическите науки и доктор по философия. Научен секретар на Национален политически институт, директор на Център по исторически и политологически изследвания, директор на Български антифашистки научен институт и президент на фондация „Човещина". Хоноруван преподавател в Славянския университет и в УНСС в катедри „Политология", а също и в УниБИТ. Работи в сферата на антропологията, етиката, политологията, социологията, етнологията и религиологията. Автор е на 54 монографии (10 от които са в съавторство), както и на повече от 400 студии, брошури, статии в научно-теоретически сборници и списания. Съставител, отговорен или научен редактор на 41 колективни научни монографии и теоретически сборника, посветени на актуални проблеми. Главен редактор на електронно списание „Политически хоризонти", член на редколегиите на списания „Ново време" и „Етически изследвания".