Златният телец
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Издателство
- Фама
- Преводач
- Лиляна Минкова
- Народност
- руска
- Година
- 2005
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 380
За книгата
- В каква студена страна живеем - каза Остап. - Тук всичко е скрито, всичко е нелегално. Даже Народният комисариат по финансите с неговия свръхмощен данъчен апарат не е в състояние да открие съветския милионер. А милионерът може да седи сега на съседната маса в тъй наречената лятна градина и да пие бира "Тип-топ" за четирийсет копейки. Ето защо ми е криво!
- Значи мислите - попита след малко Балаганов, - че ако се намери такъв таен милионер, тогава?...
- Не продължавайте. Знам какво искате да кажете. Не, не, нищо подобно. Аз няма да го душа с възглавница, нито да го удрям с лъскав пистолет по главата. Не, никакви идиотщини. Ех, само да можех да намеря такъв индивидум! Така ще подредя всичко, че той сам да ми донесе парите си на чинийка с небесносиня ивичка.
- Това е чудесно! - усмихна се доверчиво Балаганов. - Петстотин хиляди на чинийка с небесносиня ивичка!
Той стана и почна да обикаля масата. Примляскваше жалостиво с език, спираше и даже отваряше уста - ха да каже нещо, - но не го казваше, сядаше и пак ставаше. Остап равнодушно наблюдаваше еволюциите на Балаганов.
- Сам ли ще ги донесе? - попита изведнъж със скърцащ глас Балаганов. - На чинийка? Ами ако не ги донесе? И къде е това Рио де Жанейро? Далече ли е? И няма как там всички да са в бели панталони. Я стига, Бендер. С петстотин хиляди човек може и тук добре да си преживява.
- Безспорно, безспорно - каза весело Остап, - може да си преживява. Ама я не пляскайте залудо с криле. Нали ги нямате тези петстотин хиляди.
На безгрижното, неразорано чело на Балаганов се появи дълбока бръчка. Той погледна колебливо Остап и процеди:
- Аз познавам такъв милионер. Работата може и да стане.
"През цялото време, докато съчинявахме "Златният телец", над нас се рееше ликът на строгия гражданин", споделят двусмислено Иля Илф и Евгени Петров. А строгият гражданин ги предупредил: "Сатирата не може да бъде смешна." Новият превод на новата пълна версия на романа е на Лиляна Минкова (изд. "Фама").
в. Сега, 17.12.2005