Дванайсетте стола

На смъртното си легло мадам Петухова разкрива пред своя зет Иполит Матвеевич Воробянинов, бивш предводител на дворянството в Старгород и настоящ скромен деловодител в съветско учреждение, че преди години, за да опази семейните брилянти от болшевиките, ги е скрила в тапицерията на един от дванайсетте стола в гостната на някогашната им къща. И Воробянинов тръгва по дирите на столовете.

Скоро в начинанието се включва Остап Бендер -чаровник и авантюрист, надарен с таланта да се възползва от човешките пороци. Великият комбинатор е лишен от скрупули, но пък притежава остроумие и хаплив език, а изобретателността му да се добере до столовете и да набавя средства за делото е безгранична - от основаване на тайно политическо общество до организиране на между планетен турнир по шахмат...

„Дванайсетте стола" излиза през 1928 г. и оттогава неизменно е сред най-обичаните и четени книги не само в Русия, но и по света. Неизчерпаем източник на цитати и крилати фрази и многократно филмиран, романът си остава остро актуален и в наше време, въпреки че, може да се каже, великият комбинатор изглежда като невинен младенец в сравнение с днешните си последователи.

„Иля Илф u Евгений Петров са несравними в тънкия си присмех към рецептите, налагани от съветската идеология."

Джефри Брукс

„Илф и Петров се допълваха взаимно - хапливата сатира на Илф беше хубава подправка към хумора на Петров. Чест им прави, че искаха да надвият равнодушието, грубостта, високомерието."

Иля Еренбург

„Илф и Петров са гениални, съвършено първокласни!"

Владимир Набоков