Насилствената асимилация на турците в България 1984 - 1989

Стъпвайки върху идеологемите за етнически хомогенна „единна социалистическа нация" и за повсеместен „български родов корен", в края на 1984 г, комунистическата власт започва фронтална атака за заличаване на идентичността на турското малцинство в България. След фактическия провал на асимилаторската кампания режимът решава да се освободи от тази общност с други средства, като през лятото на 1989 г. близо 350 хиляди турци са оставени да пресекат границата под натиска на надигащата се националистическа вълна в страната.

Сборникът предлага единадесет гледни точки към генезиса, хода и последиците на събитията от 1984 -1989 г., които представляват най-мащабното етническо насилие през българския XX век.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Румен Аврамов

Ретроспекции към насилието

ИСТОРИЯТА КАТО ИДЕОЛОГИЯ

Стефан Дечев

Българската историография и протоидеологията на така наречения възродителен процес

Румен Петров

Към разбирането на "спонтанната подкрепа отдолу" на "възродителния процес"

ПОВРАТНИ ТОЧКИ

Лиляна Александриева, Деян Кюранов

Българизирането на България (1984-1985)

Томаш Камузела

Димуте имат значение: между политиката и обективността

Момчил Методиев

За някои косвени, но трайни последици от "възродителния процес"

ПАМЕТ, ТРАВМА, ВИНА

Евгения Иванова

"Възродителният" процес в колективната памет

Зейнеп Зафер

Откровение за трагичното минало: антисимилаторската литература на жертвите

Любомир Пожарлиев

Травма/вина в спомените за "Възродителния процес": стратегии за справяне

Антоний Тодоров

Извлякохме ли поука от "Възродителния процес"?

НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО; ВСТРАНИ В ПРОСТРАНСТВОТО

Волфганг Хьопкен

По-сложно от "етническото прочистване": емигрирането на турци и мюсюлмани от Балканите в историческата перспектива