Алтерглобализъм и публични пространства на близост
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Зорница Драганова
- Издателство
- УИ „Св. Климент Охридски”
- Народност
- българска
- Година
- 2019
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 228
- ISBN
- 9789540747934
За книгата
Зорница Драганова завършва културология и международна магистърска програма на английски език по философия в СУ „Св. Климент Охридски". Защитава докторската си дисертация в сферата на социалната и политическата антропология към катедра „История и теория на културата". Специализира градска антропология в изследователския център „Макс Вебер" в Сент Етиен, Франция. Води интердисциплинарни курсове в ЮЗУ „Неофит Рилски" и в ПУ „Паисий Хилендарски". Има множество участия в международни форуми и школи, автор е на научни статии. Организира културно-образоВателни събития в сферата на неформалното образование. Изследователските й интереси са в областта на социалните движения и трансформациите на градското пространство, културното предприемачество и наративната идентичност.
Алтерглобалисткото движение събира граждани, активисти, интелектуалци и фермери заедно. Хора от много различен културен и социален контекст започват, мобилизирани от различни геополитически събития или процеси, да мислят и работят заедно за „един друг свят". Веднага се появява въпросът какво означава „заедно" в актуалния свят между глобализиращи сили и реакции на съпротива; между технологично сближаване на света и локално затваряне в името на обозримата общност и бъдещето й като познат, утвърден начин на мислене, социално взаимодействие и връзка, философията, практиките и целите на движенията, които споделят парадигмата за глобална социална справедливост, генерират множество парадокси и вътрешни противоречия.
Този текст е резултат от проведено между 2013 и 2016 г. изследване „Алтерглобалистки перспективи: политически ориентации и културни практики в социалните центрове на Балканите", което има за цел дъл-бочинно антропологическо проучване на пространства, поддържани от активисти на принципа на самоорганизацията. Търсеният фокус е върху значението на пространството „социален център" в начините, по които тези общности или временни групи въвеждат собствени, харесани и пренесени от другаде практики или пък ги променят в интеракцията със заобикалящата среда.