Вицове, за луди, садисти и канибали

Анатол Анчев е роден на 15.01.1953 г. в София. През 1977 г. завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски" От 1978 г. до края на 1994 г. работи в Института за фолклор при БАН. От началото на 1995 г. до 2010 г. работи в Етнографския институт с музей при БАН. След сливането на тези два института в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей до днес работи в него като професор. Доктор е на филологическите науки.

В книгите си „Неизразимото слово на лудостта в тялото на българската традиционна култура" (2006), „Юнгиански подход към българския фолклор" (2007), във втората си дисертация „Лудостта като тема и като проблем в българския фолклор" (2008) и в редица студии и статии А. Анчев изследва лудостта.

„Вицове за луди, садисти и канибали" е най-пълният издаван досега у нас сборник с вицове за луди в различните им разновидности. Той е резултат от многогодишна събирателска работа на автора му. Включени са само разпространявани по устен път творби. Анатол Анчев лично е записал „на живо" („на терен") по време на чуването им или непосредствено след това вицове за луди и ги е представил непроменени или с леки корекции, или пък след време е преразказал чути от него вицове на тази тема. Добавени са и няколко вица, създадени от автора на книгата и „пуснати в обръщение" от него, които впоследствие са се фолклоризирали и са започнали да се разпространяват като фолклорни творби.