Библиографски и дигитални измерения на българското краезнание

Настоящата монография, отнасяща се до библиографските и дигиталните аспекти на българското краезнание, се опитва да над-гради върху фундамента на предходно изследване на авторката за краеведската книжнина, да открива и изяснява връзката й с крае-ведската библиография и със съвременната организация на достъпа до местни дигитални ресурси, които са съществена част от притежаваното в обществените библиотеки културно наследство.

Развитието на краеведската библиография в България като информационна база на краезнанието е разгледано в теоретичен план, а също чрез видовото и подвидовото моделиране на системата от указатели и чрез статистико-библиографския анализ на изданията й от началото на XX век до днес. Целта на анализа е да се покажат нагледно мащабите на развитие на тази дейност в българските регионални библиотеки, да се проследят метаморфозите й като система за библиографска информация по отношение на краеведската книжнина в различните периоди от съществуването й.

Главните въпроси, на които книгата се опитва да даде отговор, са: Само на миналото ли принадлежи системата на краеведската библиография, или в нея има потенциал да се трансформира в ефективен информационен ресурс на краезнанието в електронна среда? Възможно ли е да се използва натрупаният с времето краеведски библиографски масив в днешните процеси на дигитална конверсия на местното книжовно наследство? Ще намери ли краеведската библиографска информация мястото си като канал за връзка към дигиталното съдържание? Отговорът на повечето от тях е положителен и той е подкрепен с множество практически примери или приложими в бъдеще модели.