Между лятото и есента

НОЩ

И захвърлил най-после

всички ненужни оръжия,

със които премина

по светлия кръг на деня,

почернялата риза на разума

яростно скъсваш

и прозореца счупваш

и нахлуваш в безкрайния свят...

Пребледнява Луната -

свидетел на твоята лудост,

и конете на Вятъра

на Съня под дървото пръхтят,

а очите на Мислите

светят в тревите изгубени.

И заравяш изтръпнали прости

във топлия път...