Право и власт - От неограничената държава до постмодерното върховенство на правата

Да имам власт върху някого означава да мога едностранно да определям неговото поведение. В такава светлина виждаме правото и властта да вървят ръка за ръка − то изисква и се нуждае от подчинение, за да е ефективен ред, а тя използва неговите механизми, за да усили въздействието си, давайки не само индивидуални, но и общи заповеди. Идеята, че властта може да използва правото, а то по дефиниция е нейно творение, носи със себе си страха от неограничен произвол, облечен във формите на правното регулиране. Философията на правото последователно спори, как властта да бъде ограничена от законите, а те – дадени в ръцете на правилната власт.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение

I. Методологическа основа на изследването

§ 1. Базовите юридически понятия и пораждащите се във връзка с тях властови въпроси

§ 2. Общата теория и философията на правото

§ 3. Използвана методология

§ 4. Юридическият метод

II. Право и власт – понятийни основи на проблема

§ 5. Какво представлява властта

§ 6. Видове власт

§ 7. Властта като елемент на правното понятие – вход в проблематиката чрез либертарно-юридическата теория на В. С. Нерсесянц

§ 8. Право и власт според българската теория след установяването на социалистическия режим

§ 9. Принудата като дефинитивен признак на властовото понятие за правото

§ 10. Правото като властови ред

§ 11. Право и легалност

III. Potestas et Auctoritas

§ 12. Potestas − Auctoritas като теоретичен проблем, относим към настоящото изследване

§ 13. Историческата еволюция на понятията

IV. Трите исторически епохи на правото

§ 14. Значението на историческите типизации за правната теория

§ 15. Различните „разбирания за правото“

§ 16. Традиционното право и акселогическото разбиране за правото

§ 17. Модерното право и инструменталното разбиране за правото

§ 18. Съвременното постмодерно право

V. Право и суверенитет

§ 19. Суверенитетът и мисленето за правото. Роля на понятието за настоящото изследване

§ 20. Суверенитетът в началото на Новото време

§ 21. Суверенитетът в позитивистките теории на правото през XIX век

§ 22. Хуго Краббе и идеята за суверенитета на правото

§ 23. Демистификацията на суверенитета в теорията на Ханс Келзен

§ 24. Суверенитетът като визия за отношението между правото и властта: Възгледите на Карл Шмит

§ 25. Суверенитетът и съвременото постмодерно право

VI. Основната норма като проекция на властнически отношения

§ 26. Основите на Келзеновата теория

§ 27. Теорията за Основната норма

§ 28. За прочитите, давани на Келзеновата теория

§ 29. За някои указващи Келзенови пасажи

§ 30. Основната норма като юридическото значение на една властническа ситуация

§ 31. Алтернативата на Харт: правилото за разпознаване като властово понятие

VII. Властите и функционирането на правния ред

§ 32. Увод в раздела

§ 33. Властнически и невластнически източниците на правото

§ 34. Овластяващи правни норми

§ 35. Субективните публични права на държавата и нейните органи

§ 36. Властта и понятието за субективното право

§ 37. Властта сред формите на субективното право: частноправни измерения

§ 38. Формите на субективните права в публичното право

§ 39. Правният ред и постмодерните съдилища

§ 40. Съдилищата и контролът над властите

§ 41. Върховенство на правата и овластяване чрез правото

§ 42. Понятието за юридическа санкция

§ 43. Правният ред като ред от овластявания и ред на овластяване

Заключителни бележки

Използвана библиография

***

Симеон Гройсман е главен асистент по Обща теория на правото в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистър по „Право“ от същия факултет (2011 г.). Доктор по право с научна специалност „Теория на държавата и правото. Политически и правни учения“ (2016 г.). Автор с интереси в сферата на теорията и философията на правото.

Адвокат в Софийската адвокатска колегия. Съдружник в адвокатско дружество „Лозанова и Гройсман“.

Представител в България на неправителствената организация с културна и благотворителна цел „Башкортостан – България“.