Пледоария за правото

Извън правният принцип не може да има право и дълг, няма морал и етика, няма престъпление и наказание, няма общество, има само стадо от облечени двуноги.

Най-висшата житейска мъдрост е да не се вреди на другите и това е осъществимо само в общество, подчинено на общоприети правни принципи.

Историческото развитие на правото е било винаги политическо, но неговата природа никога, защото единствено неговата обща определеност категоризира нравствената същност на ЧОВЕКА!

Правото за политическа свобода провокира противоречие, чиято кулминация достига степента на конфликт, обезсмислящ принципите за свобода.

Хората живеят организирано по силата на законите, а не доброволно.

Теоретичната база на правото не може и не трябва да бъде в противоречие с реалността, щом елементите, които я осъществяват преследват реална и доказуема цел.

Спазването на законите трябва да се превърне от задължение в самозадължение. Моралът, това е спазването на законите. Без спазването на общоприетите закони, моралната катастрофа на човечеството е неизбежна!

За правен принцип може да се говори само, ако той е общоприет.