Настоящото изследване представя опит за когнитивно-културологичен анализ на един от базовите концепти в българската езикова картина на света - любовта. Моделът на проучването е изграден в съответствие със структурното разчленяване на концепта на три основни компонента - понятиен, образен и знаков. Чрез съпоставянето на начините, по които любовта е представена в текстовете на мъже и жени, носители на българската лингвокултура, се цели да се разкрие дали и как категорията пол на езиковата личност оказва влияние върху съдържанието на изследвания феномен. Резултатът от анализа е обобщено описание на някои от най-харакгерните сигнификативни, образни и системноезикови аспекти на концепта любов в съвременния български език.

Монографията се базира на успешно защитен дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор" във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий", където към момента авторката работи като асистент в Катедрата по съвременен български език.

Книгата е насочена към специалисти в областта на линг-вокуптурологията, на когнитивната лингвистика и на социолингвистиката, както и към всички, които проявяват интерес към начина, по който една от универсалните общочовешки емоции се осмисля и представя вербално от съвременния българин.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор

1. Лингвокултурологичният анализ на концепта любов – предмет, цели, задачи и методическа база

2. Теоретични основи и подходи при изучаването на лингвокултурните концепти

2.1. Лингвокултурологията и лингвокултурната концептология в контекста на съвременната антропоцентрична лингвистична парадигма

2.2. Лингвокултурният концепт – основен обект на изследване в лингвоконцептологията

2.2.1. Същност и специфика

2.2.2. Базови характеристики

2.2.2.1. Ментална природа

2.2.2.2. Езикова обективизация

2.2.2.3. Културна значимост

2.2.2.4. Многокомпонентност

2.2.3. Структура на концепта и методика на описанието му

2.3. Категорията пол на езиковата личност – същност и влияние върху съдържанието на концепта

3. Любовта като фрагмент от съвременната българска лингвокултура

3.1. Концептуализиране на любовта в научния дискурс

3.2. Концептът любов в съвременния българския език

3.2.1. Сигнификативен компонент

3.2.1.1. Концепт и полисемия на думата. Семантичен обхват на концепта любов в българския език. Граници на понятийното съдържание – отношението любов – приятелство (по лексикографски данни)

3.2.1.2. Понятийни прототипи на любовта в съвременното българско езиково съзнание (по данни от психолингвистичен експеримент)

3.2.1.3. Понятийни прототипи на концепта в съвременната българска любовна лирика

3.2.2. Образен компонент

3.2.2.1. Преносимостта на значението – основно средство за осмисляне на абстрактните явления. Езиковата метафора – когнитивна същност, механизъм и културни функции

3.2.2.2. Метафорично моделиране на любовта в съвременното българско езиково съзнание – основни типове и видове образен пренос

3.2.2.2.1. Асоциативни аспекти на образното представяне на любовта в езиковото съзнание

3.2.2.2.2. Образни аспекти на концепта в съвременната българска любовна лирика

3.2.3. Знаков компонент

Изводи, обобщения, заключение

Приложения

Приложение 1. Анкетна карта, попълнена от участниците в проведения за целите на изследването психолингвистичен експеримент

Приложение 2. Сигнификативни особености на лингвокултурния концепт любов в съвременното българско езиково съзнание (по експериментални данни)

Приложение 3. Типове метафоричен пренос при асоциативното характеризиране на любовта в българското езиково съзнание

Съкращения

Източници на анализирания лирически материал

Литература