Прозрения за българите

Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените „удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросът, който възниква впоследствие е:

Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери! И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това!

Време е да го възвърнем в българската култура такъв какъвто е, а не такъв какъвто го искат силните на деня, за да им се обслужват плановете за глобализация. Родолюбието и глобализацията - материална и духовна могат да съжителстват само чрез авторитети като Раковски. Изключено е бъдещата глобализация да има успех, ако не се подготвя колективното съзнание на народите, а това става чрез трудовете на Раковски, като публикуваните тука.