История на Добруджа • Том II • Средновековие

Почти двадесет години отделят "История на Добружда" т. II от публикуването на т. I (1984) и Т. III. Причините за това голямо закъснение едва ли трябва да бъдат разисквани, и то тук. Авторите се надяват, че това разсрочване във времето, оставило голяма празнина, е било полезно за окончателното написване и радектиране на техния текст, който най-сетне заема отреденото му място и по този начин прави историята на Добруджа от епохата на палеолита до 1878 г. пълна. Те в същото време нямат намерение да разискват и най-важния проблем - специалният интерес към миналото на Добруджа. Защото тяхното схващане е било и продължава да бъде, че мястото на средновековната история на една област (в случая Добруджа) от българската държава, от българското политическо, етническо и културно пространство, е в една "История на средновековна България VII-XVв. (История на България в три тома- т. I)". Но този интерес е факт, отдавна съществува и те с удоволствие изпълняват своята част от дълга към историята на Добруджанската земя.

Вторият том от "История на Добруджа" обхваща времето от VI до XV в. и разглежда историята на областта през Средновековието, когато тя най-продължително време е била в пределите на Българското ханство - царство (повече от пет столетия), била е византийско владение (два века) и най-сетне включена в границите на Османската империя (от 1419 г. нататък). Проследяването на историческата й съдба показва нейната тясна и неразривна обвързаност с тази на българската държава и българския етнос. "Тя бе земята, в която започна създаването на българската народност чрез взаимното проникване на нейните съставни елементи - прабългари и славяни. За пръв път тук, в нея се зароди и оформи българското национално съзнание, в продължение на редица векове тя бе най-българската от всички български земи и не на последно място на това се дължи опората, която намираше в нея средновековната българска държавност" (П. Мутафчиев). Тъкмо поради това за българите Добруджа има особено и твърде важно значение.