Изкорубените дъски

Ив Бонфоа (1923-2016), роден в Тур е френски поет, преводач и историк на изкуството. Носител е на множество отличия, сред тях са голямата награда на френската академия (1981), „Гoнkyp за поезия" (1987), Наградата „Франц Кафка" (2007).

Автор е па повече от сто книги, преведени на 30 езика. Високо оценени от критиката са и преводите му на френски на най-значимите пиеси на Шекспир, сред които „Хамлет", „Ромео и Жулиета", „Крал Лир".

Поемата му „Движение и неподвиокност на Дув" е смятана за едно от върховите достижения на френската литература след Втората световна война, а Енциклопедия Британика го определя като „вероятно най-значимият френски поет от втората половина на XX век".

След като „кораби сме ние, претоварени с нас самите, натежали от недостъпни неща", и именно поради това, че сме „подмамени от думите", напредваме слепешката в езика, който умножава смисъла си, домогвайки се до яснотата, загърбил непрозрачността. Сякаш поезията се храни едновременно от две места, видимо несъвместими: входът към сенките на подсъзнанието и „ежедневието на светлината". Навярно това е именно, което определя най-добре поетиката на Ив Бонфоа: тази близост на присъстващото със съня, на първичните елементи с далечното, на очевидността на сетивата с непознатото.