Музей на бегинки

Бегинажът (нидерл. begijnhof) е типично нидерландски феномен, зародил се на територията на т.нар. Южни Ниски земи - географска област, обхващаща днешна Белгия, Люксембург и части от Южна Холандия и Северна Франция, - и по-конкретно в днешния белгийски град Лиеж. За негов основател се смята свещеникът реформатор Ламбер льо Бег (ок. 1131-1177), чието прозвище е пофренчена съкратена форма на Бегин или Бегхард. Бегинажът е самостоятелна женска полурелигиозна общност, обособена в жилищно-стопански архитектурен комплекс с по-либерални правила от реда в обикновените манастири, нещо като град в града по подобие на метоха в православния свят. В бегинажите се оттеглят жени, главно вдовици и неомъжени, наричани бегинки, които желаят да запазят социалната си роля, без да се омъжват повторно или да се замонашват, макар че дават обет за целомъдрие. Бегинажът представлява съвкупност от самостоятелни едностайни къщички, наречени от Роденбах „обители", залепени една за друга и подредени в кръг около вътрешен двор. Освен участието в общите богослужения бегинките се занимават с ръкоделие - предимно плетене на дантели - в прилежащата към бегинажа работилница.

„Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от„натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, „предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон „меланхоличният любовник на Брюге". В творчеството на Роденбах символът се насища с нови съдържания, героите са разкрити в най-съкровената си дълбочина, а предметите оживяват в привидно случайните игри на светлината и сянката.

Красимир Кавалджиев