Хайдути. Български войводи до края на ХІХ век

В края на XIV век България пада под османско робство за цели пет века. Но роби ли сме били?

Дори и в най-тежките години родината ни продължава да ражда силни и непокорни българи - бунтовници и герои. Из поробеното отечество скоро се разчуват имената на безкомпромисния Страхил, юначния Чавдар, могъщия Вълчан, страшния Чакър, огнения Индже, непобедимия Кара Колю, непримиримия Петко войвода - все народни закрилници и мъстители за неволите на унижените и оскърбените. Горите кипят от негодуванието и готовността за саможертва на многобройни хайдушки дружини. Планините стават арена на епични сражения. Главните участници в тези паметни битки са всъщност героите на тази книга - класически „вехти" войводи, нови патриоти и революционери, както и няколко десетки забележителни жени - байрактарки и нишанджийки, които „под прикритието" на мъжките дрехи и отрязаните си коси повеждат собствени чети за освобождаване от робството. Всички те напускат уюта на дом и семейство, за да въстанат срещу насилието и неправдите, за да пролеят кръвта си за родината. Мнозина от тях дават живота и силите си за освобождението и на други поробени братя християни. Имената им са увековечени в народните песни, издигнати са им бюстове и паметници, ала какво всъщност се крие зад легендата? Какво в действителност знаем за подвизите им? Съдбите им са белязани от престъпления, мъст, предателства и интриги, вражди и приятелства, пътешествия и приключения, авантюри, обири и екзекуции, но най-вече - от героизъм и безсмъртие - повече, отколкото във всеки съвременен роман. Разказът за българските хайдути може да бъде четен не само като историческо свидетелство на времето и източник на национална гордост, но и като урок по доблест и героизъм, по непримиримост и свободолюбие.