Нова история на България ХVІІІ - ХІХ век. Документи, бележки, карти

Настоящият сборник от документи, статии, речник и карти е ново, допълнено издание на "Документи за новата история на България XIX - началото на XX век", публикувано през 2002 г. от Университетското издателство „Св. св. Кирил и Методий" и допечатан няколко пъти.

Съставителят на сборника проф. д-р Петко Ст. Петков - дългогодишен преподавател в катедра „Нова и най-нова история на България" на Историческия факултет при Великотърновския университет. Той е автор на монографии, студии и статии, на учебници и тестове по нова история на България. Публикуването на исторически извори е един от най-значимите и професионално отговорни дейности на истинските последователи на музата Клио. Някои от документите в книгата са издирени лично от съставителя или са проведени и публикувани на български език за първи път от него.

Съдържанието на сборника е подчинено на идеята той да бъде полезен на студентите от няколко специалности. С него поне три семестъра ще си служат възпитаниците на Историческия и Филологическия факултет във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий" от специалностите История, История и география, Български език и история, История и чужд език, История и философия, Археология, Балканистика, Етнология. Той ще бъде полезен за студентите от специалност Право, на тези от специалност Политология, както и на възпитаниците на Православния богословски факултет

***

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

І. ДЯЛ ПЪРВИ. Програми и идеи в движението за национална еманципация чрез самостоятелна българска църква. Отношение на османската държавна власт

и Цариградската патриаршия към българските искания. Екзархията – българска протодържава

1. Пълномощно на Неофит Бозвели и Иларион Михайловски от българските еснафи в Цариград. 25.VІ.1845 г.

2. Изложение на Неофит Бозвели до Високата порта

3. Изложение на Иларион Михайловски до великия везир. 1845 г.

4. Българският адрес до султана от 1856 г.

5. Завет към българския народ на Иларион Макариополски и Авксентий Велешки. 1861 г.

6. Султански берат на българската униатска община

7. Изложение от български представители до министъра на външните работи Али паша с условия за споразумение с Цариградската патриаршия. 12.VІІ.1861 г.

8. Проект на цариградския патриарх Григорий VІ за решаване на българския въпрос. Май 1867 г.

9. Два проекта на Високата порта за разрешаване на българския въпрос. Октомври 1868 г.

10. „Опровержение на възражението на Великата църква против издадените от правителството проекти за решението на българския въпрос“. Гаврил Кръстевич.

1869 г.

11. „Исторически изследования за Охридската и Ипекска архипескопии“. Гаврил Кръстевич. 1869 г.

12. Ферман на султан Абдул Азис за учредяване на Българска екзархия. 27.ІІ.1870 г.

13. Речи на Гаврил Кръстевич и Иларион Макариополски в първото заседание на българския църковно-народен събор. Цариград, 1871 г.

14. Устав за управлението на Българската екзархия. 1871 г.

15. Адрес от българите в Цариград до Екзарх Антим І относно църковните наказания на екзархийското висше духовенство, провъзгласени от Цариградската патриаршия. 1872 г.

16. Орос (съборно определение) за налагане на схизма върху българския народ и църква

17. „Народът и духовенството“. Христо Ботев. 1875 г.

18. Поверителна записка за княз А. Дондуков-Корсаков от екзарх Йосиф. 1878 г.

Бележка 1. Църковно-духовното и национално-политическото

начало в българо-гръцката разпра през ХІХ и в началото

на ХХ век

Бележка 2. Екзархията като българска протодържава до

1878 г.

ІІ. ДЯЛ ВТОРИ.

Идеи и планове за разрешаване на българския въпрос. Проекти за бъдещо държавно устройство и управление

19. Паисий Хилендарски. Из „История славянобългарска“. 1762 г.

20. Записка на епископ Софроний Врачански до ген. М. И. Кутузов. 1811 г.

21. Дядо Велчо и заверата му. Илия П. Джамджиев

22. Организация на заверата от 1835 година. Панайот С. Кършовски

23. Приписка към „Месецослов, или Календар вечний“ (1840)

24. „Проект на безсмертното общество“. Иван Кишелски. 1856 г.

25. План за освобождение на България. Одеса, 1858 г. Георги Стойков Раковски

26. „Днешная политика и Наполеон ІІІ“. Георги Стойков Раковски

27. План за освобождението на България. Белград, 1861 г. Георги Стойков Раковски

28. „Липсва само славянският Гарибалди“. Любен Каравелов

29. Привременен закон за народните горски чети за 1867 лято

30. Мемоар на Тайния централен български комитет до султана. 1867 г.

31. „Изтълкуванието“. Петко Р. Славейков

32. Протокол за създаване на Югославянско царство.5.ІV.1867 г.

33. Прошение на 51 български първенци до конференцията на Великите сили в Париж през 1869 г.

34. „Мои братия“. Любен Каравелов

35. „Какво ни трябва?“ Любен Каравелов

36. „Програма на БРК“. 1.VІІІ.1870 г. Любен Каравелов

37. „Български глас. От БРЦК“. 1870 г. Любен Каравелов

38. Писмо-дописка от Васил Левски до Любен Каравелов. 1871 г.

39. „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“. Васил Левски. 1871 г.

40. „Народът вчера, днес и утре“. Христо Ботев. 1871 г. ............. 173

41. „Смешен плач“. Христо Ботев

42. Програма на БРЦК, приета на Общото събрание 29.ІV.–4.V.1872 г.

43. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков. 27.VІ.1872 г.

44. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов. 25.VІІ.1872 г.

45. „Революцията на Балканския полуостров е вече готова“. Христо Ботев. 1875 г.

46. „Съвременният дух на българският народ“. Марко Балабанов. 13.ІІІ.1876 г.

Бележка 3. За горната хронологическа граница и за

понятието „Българско възраждане“

Бележка 4. Българската завера от 1835 година – първа

проява на националноосвободителното движение

през ХІХ век

Бележка 5. Стопанското развитие на българите в

документалното наследство на Георги Ст. Раковски

Бележка 6. За документите на четата от 1868 г.

Бележка 7. Левски и освобождението на българите

ІІІ. ДЯЛ ТРЕТИ.

Реформени актове на Османската империя и международни договори по българския въпрос 1839–1878 г.

47. Хатишериф. 3.ХІ.1839 г.

48. Хатихумаюн. 18.ІІ.1856 г.

49. Из Парижкия мирен договор. 30.ІІІ.1856 г.

50. Договор за гарантиране целостта на Османската империя. 15.ІV.1856 г.

51. Из Лондонския договор. 13.ІІІ.1871 г.

52. Из протоколите на Цариградската конференция. 23.ХІІ.1876–20.І.1877 г.

53. Тайна конвенция, сключена между Русия и Австро-Унгария в Будапеща на 15 януари 1877 г. Допълнителна конвенция от март 1877 г.

54. Основи на мира. Одрин 19/31 януари 1878 г.

55. Санстефански прелиминарен мирен договор. 19.ІІ./3.ІІІ.1878 г.

56. Берлински договор. 1/13.VІІ.1878 г.

Бележка 8. „Основите на мира“ от 19/31 януари 1878 г. –

първото руско-турско споразумение за създаване на

българска държава (или Защо Санстефанският

прелиминарен договор не е началото на

Нова България)

Бележка 9. Защо е освободителна Руско-турската война от

1877–1878 година?

КРАТЪК РЕЧНИК

БИБЛИОГРАФСКО ОПИСАНИЕ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ

КАРТИ

1. Граници на Българската екзархия в периода 1870–1877 г.

2. Граници на двете български автономни области (вилаети)

според решението на Цариградската конференция от

декември 1876 г. (Цариградска България)

3. Граници на България според документа „Основи на мира“ от

19/31 януари 1878 г. (Одринска България)

4. Граници на България според Санстефанския прелиминарен

мирен договор от 19 февруари/3 март 1878 г.

5. Граници на Княжество България и Източна Румелия

според Берлинския договор от 1/13 юли 1878 г.

6. Съединение на Княжество България и Източна Румелия на

6 септември 1885 г.