Идеите в литературния процес

ПАНКО АНЧЕВ е литературовед, историк, философ, публицист. Роден е през 1946 г. във Варна. Почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки" в Москва. Автор на 19 книги, между които „Философия на литературната история", „Малкият народ", „Разумът в българската история", „Друг начин на мислене", „Смисълът на литературознанието", „Българската история по Антон Дончев", „Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски", „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов", „Работа на ума" „Българският свят", „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев", „Грозната муза. Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от XX век" „Българският ум. Непрочетеният Георги Раковски",„Българският ум. Непрочетеният Димитър Талев", „Българският ум. Теория и история", „Критикът като мислител. Непрочетеният Кръстьо Куюмджиев", „Българският ум. Непрочетеният Захарий Стоянов" и други.

В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето.

Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те не умират заедно със смъртта на техния автор, а продължават да участват в живота на следващите поколения и да влияят върху него - дори да го изразяват и свидетелстват за него. Защото новото им битие е в четенето на новото поколение и в неговия социален опит. Това битие съществува вече в идеите и чрез идеите, които литературният процес е родил, формулирал и развил.