Кая

Зрелищното, свръхестествено четиво се продава добре. На този фон да описваш всекидневието, е истинско предизвикателство. С обикновени думи от разговорната реч, без ефектни метафори, в които наднича авторско самолюбуване, с пестелива изразност. Когато това приковава вниманието ни, заслужава да се запитаме: „Как се е получило?"

С искреност. Такава е книгата „Кая" на Дияна Тончева. С делничен език авторката поетизира старческата самота, чаровното нетърпение на младите, трогателното доверие на животните към човека. Предава ни го без гръмко обобщение, а чрез изяществото на детайла. Както някой под карантина би осмислил изолацията си, взрян в забравените вещи на балкона, за да повика спомен за скъп човек.

Така Дияна Тончева проследява и неизбежните раздели, които съпровождат живота ни. Но не за да се оплаква, а за да оцени смисъла на краткото ни земно присъствие. Героинята й Кая, в своето задъхано тичане към хората, се терзае от недовършените свои добрини. Сигурно у някого има и тази благородна неудовлетвореност. Но за да я видим, трябва дълго да се оглеждаме.

Звуково името Кая се вмества в думата покаяние. Част от покаянието е внимателният поглед към другия и към себе си — какво не си успял да му дадеш.

Матей Стоянов