Отивам някъде с корубата на времето

Отивам някъде, където вчера ме е нямало, с надежда да открия нещо, което вчера не съм знаела.

Урдовиза

Дванадесет истории, описващи една позабравена вече епоха - траките и техните земи - в ранните християнски времена, непосредствено преди преобразуването им в римска провинция.

Разказите, сплетени монолитно, представят една измислена „легенда" за два владетелски дома в нашето Южно Черноморие и за възникването на Китен, с неговата недостъпна днес за посетители крепост Урдовиза.

От страниците в плът и кръв оживяват царят на астите Тейрой, двете му жени Евфимия и Стредуза, дъщерите принцеси Урдовиза и Елисея и природената Заберна, мъдрият учител Кетропорис, чистият по дух Китендор, благородникът асти Ролистен и брат му Арзазум...

Историите, както самата авторка твърди, са художествена измислица -дело на развихреното й въображение, вдъхновено от едно посещение по тези места - останките от древните тракийски селища край Синеморец, Царево, Китен, Бегликташ.

Златка Христова успява да пресъздаде живо и истинно епохата и времето. Разказите и събитията звучат достоверно. Древните траки оживяват пред читателя - ядат, пият, веселят се, пеят Орфееви песни, а като се понапи-ят с тъга разказват как преди векове великият Залмоксис на пировете е посвещавал избраните в тайнството на вечния живот на душите и как да бъде постигнат той. В историите има и любов, и омраза, и родолюбие и патриотизъм, и алчност и предателство...

Дванадесет истории, обединени в една - истината е... „някъде там". Дали „измислиците" на Златка Христова един ден ще се окажат „истина" или не -това не е толкова съществено. По-важни са вярата и умението да ценим нашето минало, защото то е отражение на нашето бъдеще, да разсъждаваме за нашите извечни неща, пътувайки в корубата (кораба) на времето.