Летопис. Съставен преди 1855

Уважаеми читателю,

В ръцете си държиш извлечения от летописа на поп Йовчо от Трявна, който е починал на 23 март 1855 г. Да четем днес извадки от този изключителен документ дължим на П. Р. Славейков, който за първи път ги публикува в „Извлечения из летописа на поп Йовчо от Трявна”, в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, издаден от Министерството на народното просвещение, София, Държавна печатница, Книга II, 1890, стр. 310; Книга III, 1890, стр. 381; Книга IV, 1891, стр. 601.

Първо, това е много свеж национален източник за събитията в едно будно балканско село, за тяхното ежедневие, за отражението на тътена на световните урагани на техния живот.

Второ, летописът съдържа един уникален именник на българските владетели. Професионалните историци знаят отлично какъв огромен труд е бил необходим да се състави този именник и то в условията и ужасите на турското робство. За това е било нужно съставителят да е имал достъп до голямо количество документи на гръцки и латински от старите автори и изключителна култура на професионален историк. За тези източници, както Славейков в своето време, така и ние можем само да гадаем, но сведенията, съпоставени с всички източници, които днес са ни известни, показват достъпа на автора им до изключително богата библиотека! Къде ли е била тя?

Удивително е самосъзнанието на поп Йовчо, изразено в един единствен ред: „Българите, изгонени от Траян Римски, се завърнаха…“, с което ясно ни показва разбирането си, че изгонените от Траян Август сармати, даки (които са гети, готи, хуни), са български народ! Истина, в която се спъват и до днес много наши предубедени историци.

И така, надявам се, драги читателю, тази книга да бъде ценно допълнение в твоята сбирка от историческа литература.

30 март 2020

д-р Николай Иванов Колев

Херцогенаурах

Германия