Застинали огнища на българщината. Село Девлетли-агач, Лозенградско

Доц. д-р Геновева Михова е родена на 10 ноември 1941 г. в с. Белоградец, Варненска област. Потомка е на бежански род от Източна Тракия, преживял участта на стотици хиляди наши сънародници да бъдат прогонени от родния край. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски", специалност „История". Научно-изследователската идейност протича основно в Българска академия на науките, където от 1990 до 2011 г. е на работа в Института по демография, трансформиран по-късно в Център за изследване на населението. Била е избирана за научен секретар и е изпълнявала длъжността директор на института. Понастоящем е директор на Филиала на Тракийския научен институт във Варна.

Научните й интереси са в областта на социологията и демографията. Акценти на изследванията й са съвременните демографски тенденции и отражението на социално-икономическите преобразования в прехода към пазарно стопанство върху демографските процеси и структури. Сред тях се откроява тракийската проблематика, свързана с бежанските потоци от откъснатите от България територии, политиките за устройването на бежанците и ролята им като градивен елемент в развитието на населението у нас, както и с родовата принадлежност.

Автор и съавтор е на 8 монографични труда и на над 170 научни студии и статии. Била е ръководител на 3 международни проекта по линия на Европейската комисия и на двустранното научно сътрудничество. Ръководител и участник е в изследователските екипи на 15 национални проекта.

Настоящото изследване е израз на любовта към Тракия и на съпричастността към тракийската кауза, наследени като свещен завет от предците.