Ловецът на образи

ЖУЛ РЕНАР (1864-1910) е френски писател, поет, журналист и драматург, почетен член на Академия „Гонкур". Критиците го наричат „едновременно нежен и жесток" заради хирургическата точност и безкомпромисност на прозата му. Близък приятел на Анатол Франс, Алфонс Доде, Сара Бернар, Стефан Маларме, Сен-Пол Ру, Тристан Бернар и Марсел Швоб, той пламенно защитава Емил Зола по време на процеса „Драйфус", а в същото време вдъхновява творец като композитора Морис Равел да напише музика по изящните му миниатюри. Включените в настоящия сборник книги са част от задължителния курс по литература във френско-езичните училища и са многократно екранизирани по света.

„Старостта настъпва тогава, когато човек започва да говори: „Никога не съм се чувствал така млад."

„Талантът е като парите: съвсем не е задължително да го имаш, за да говориш за него."

„Не трябва да казвате винаги цялата истина, но трябва да казвате само истината."

„Провалът не е единственото ни наказание за мързела. Другото е успехът на останалите."

„Най-после знам разликата между човека и другите зверове - финансовите затруднения."

„Смешни неща има само от време на време, но нищо не е смешно изцяло и винаги."

„Колкото повече четеш, толкова по-малко подражаваш."