Снежната пантера

Дебненето като облог и като вътрешно приключение, причакването при минус трийсет градуса на едно легендарно животно, укриващо се по тибетските плата, ето какъв е сюжетът на последната книга на Силвен Тесон „Снежната пантера" с награда Renaudot (2019). Книгата разказва, как една „банда на четирима", съставена от фотограф-натуралист, неговата приятелка, един философ и автора тръгват на път към висините, като основната им цел е да снимат, да удостоят с внимание природата, да събудят надеждите за нейното съживяване, да припомнят колко мимолетна е възхитата от нейната красота.

Силвен Тесон е от авторите, които с всяка своя поредна книга печелят все повече съмишленици, но този път успехът е действително зашеметяващ. „Снежната пантера" е преиздадена пет пъти.

Пантерата, както езическата мисъл, снове из лабиринта. Неуловима тупти, настроена на вълната на света, празнично накичена. Красотата и светва и угасва в студа. Опъната сред мъртвите неща, тиха и опасна, мъжествена въпреки женското си име, двусмислена като върховна поезия, ненадейна и непридирчива, пъстра, меденозлатиста: такава е пантерата.