Залутани записки

Залутани записки

от Иван Шопов

7,16 € 14,00 лв.

В наличност · доставка до 2–3 работни дни

  • Спиди, Еконт или Български пощи
  • Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
  • Връщане до 7 дни
Издателство
Ерго
Преводач
Таня Попова
Народност
македонска
Година
2020
Издание
първо издание
Корици
меки корици
Страници
149
ISBN
9786197392609

За книгата

Иван Шопов (1987, Скопие) се дипломира във факултета „Блаже Конески“ на Скопския университет, специалност „Общо и сравнително литературознание“. Дългогодишен редактор в издателство „Темплум“ и на интернет портала Okno.mk. Автор е на сборника с разкази „Азбука и залутани записки“ (2010), за който получава наградата „Новите!“ за най-добра дебютна проза; стиховете в проза „Меше на годината“ (2012); сборника с разкази „091 – Антиизгледи от Скопие“ (2018); сборник със сатира „Хрониките на Арслан новинарски“ (2018); миникнигата „Осем повествователни разходки с Фико или какво научих за писането от Застава-750“ (2019) и „Скопие: изгубените обувки на града“ (2020).Пише и поезия и хайку. Разказите и стихотворенията му са преведени на английски, румънски, чешки, сръбски, хърватски, немски, словенски и български език.

Животът без съмнение е „безопасно пътуване в стесненото пространство на глупостта“ – казва авторът в едно свое интервю.

„Залутани записки“ събира кратки разкази и есета от македонския сатирик Иван Шопов. Те са духовит сеизмограф на нашето време, хроника, която ни кара да се засмеем, но често тази усмивка има горчив привкус. Централно място в книгата заемат малките хора и страничните явления и събития, които не могат да се намерят в учебниците по история и туристическите брошури.

-------------

Късите парчета проза на македонския писател Иван Шопов са като части от пъзел – наредиш ли ги правилно, се получава една абсурдна картина – диагноза на нашия общ Балкански синдром, описан преди време и от Станислав Стратиев.

Михаил Вешим

-------------

В своите истории Иван Шопов с лекота уловя абсурда на ежедневието ни. Това освен белег за литературен талант е и знак за способността му да отсява важното от маловажното. Хуморът на Иван е тънък и интелигентен – от онази изчезваща порода, с която читателите все по-рядко се срещат. Нека приветстваме Иван Шопов на българската литературна сцена!

Владислав Христов

Паяжина

Летен залез в градския парк. Впервам поглед между два тънки клона на едно дърво. Помествам се, променям ъгъла и фокуса и накрая забелязвам паяжината между клоните. Опитвам се по-добре да запомня формата, която очертават тънките й преплетени нишки. Знам, в момента, когато дам име на паяжината, участвам в създаването на един нов град. Крехкото му съществуване по някакъв странен начин надминава цялото величие на всички човешки достижения. Толкова нежен е този град, че мени формата си и от най-слабия ветрец. И от твоето дихание.

Кръстословица

Познавам най-малко трима бездомници, които, подпрени на стената на някой блок или върху скромното си имущество, побрано в един вързоп, прекарват по-голямата част от деня в решаване на кръстословици. В техния свят всичко е уравновесено – по вертикала и хоризонтала.

Представям си как биха изглеждали улиците, ако използваме кръстословицата като нов план на града.

Искам някой ден да открадна решенията им и да прочета кръстосаните думи като молитва за града. Не знам защо, но съм уверен, че молитвата ще бъде чута, стига да няма някое грешно решение.

ПриказкаЕ

Е отиде в театъра да гледа постановката, която дълго очакваше, но се учуди, когато видя, че е единственият зрител в залата. Но въпреки слабото посещение представлението започна нормално. И то само за него. Началото беше скучно. Е чакаше да дойде важният, вълнуващият, интересният момент. Не го дочака. Пиесата беше провал до самия й край. На Е му беше неудобно да остави трупата без аплодисменти, стана и силно заръкопляска. Макар актьорите да бяха лоши, те имаха опит и прозряха замисъла му. Вместо да се поклонят, му отвърнаха с още по-бурни аплодисменти. Е наистина изигра това, че пиесата му е харесала, доста по-добре от онова, което актьорите представиха на сцената. Не му беше съвсем ясно как от обикновен зрител стана актьор, затова напусна театъра смутен, без да се поклони.

В лабиринта

Ощипах царската дъщеря по задника и ме затвориха в лабиринта на Минотавъра. В началото ме пребиваха от бой всеки ден, но сега е по-добре: отнасят се към мен пристойно, хранят ме редовно и ми позволяват да играя футбол с останалите щипачи. Единственото ми задължение е за наказание да мета лабиринта, докато не ме изяде Минотавърът. Малко е досадно, но е по-добре, отколкото да безделнича, очаквайки смъртта. Утехата ми е, че правя нещо полезно – чистотата е здраве!

Все пак, след двайсет години престой в лабиринта, още не съм видял Минотавъра. Не са го виждали и братята ми по метене. Все едно. Трябва да продължаваме да поддържаме лабиринта безупречно чист.

От същия раздел

Може да ви хареса

Балканска художествена литература