Стъклената мастилница

МИЛАН ЙОВАНОВИЧ е роден през 1967 г. Завършва Юридическия факултет на Белградския университет през 1994 г., а три години по-късно полага адвокатския изпит пред Комисията на Министерството на правосъдието на Република Сърбия. Автор е на романите „Монк" (2002), „Воин" (2003, 2010), „Зимуване на брега" (2004), „Теодора" (2005, 2013), „Господар" (2007), „Безсъние" (2011), „Малък двор" (2012), „Стъклена мастилница" (2015), „Книга правила,, (2017), последния му роман „Пламък на свещ" 2020, както и два сборника с разкази. Публикувал е проза в редица списания, представен е и в различни чуждестранни антологии. Носител е на литературната награда „Андра Гаврилович" и Златната значка на Културно-просветната асоциация на Сърбия. В момента живее в Мюнхен. През 2014 г. историческото му четиво „Теодора" излиза на български.

Новата му „българска" книга „Стъклената мастилница" е майсторски изваян роман. В него Йованович се представя в мистично-реалистична светлина и излиза с марката на издателство факел.

В края на една от тези малки улички, на излизане от селището, към нивите, видях старец, седнал на пейка. Досами него дремеше шарено, черно-бяло куче, което вдигна глава и наостри уши, щом спрях колата. Пейката всъщност беше повече в нивите, отколкото на улицата и разстоянието между моето превозно средство и стареца беше доста голямо, поради което за да го попитам трябваше или да викам от колата, или да сляза и да го приближа. Тъкмо слязох от автомобила и направих няколко крачки към него, видях как с изкривено от изненада лице той сочеше с пръст към кучето. Преди да разбера какво иска да ми каже, псето рипна от пейката и със стръвен лай се втурна към мен. Старецът скочи на крака и със силен вик се опита да го спое.