В съда влизат убитите

В СЪДА ВЛИЗАТ УБИТИТЕ

Предговор

Премного съм учуден и вдъхновен от новата благородна дейност върху литературното поле с вярната си милост да оплаче мъчениците и жертвите на червения чудовищен режим.

Това е всеизвестната страдална сестра на всички страдащи, писателката НАДЕЖДА ЛЮБЕНОВА, авторка вече на десетки книги на тази тема.

Лесно е да се констатира това, но трудно и опасно е да се извърши от една беззащитна жена.

При това велико себеотречение авторката не съчинява, не измисля събитията в настоящата, както и в повечето от другите си книги, като издирва и изслушва близките на убитите от комунистическите зверства невинни жертви, и те като гарантират за верността на разказаното, лично се подписват.

Което за сетен път показва, че писателката Надежда Любенова е автор, на който може да се вярва, въпреки рискованата й жажда да покаже истинското лице на ония, които на Девети септември 1944 г. с окървавени ръце ни донесоха 45-годишното робство, тържествено чествано като „Народна власт".

Власт при която самият ни народ ден по ден се стопява, заедно със заличените вече 395 села и запустяла 2/3 от работната ни земя, а 346 хиляди българи преминаха през 84 лагери и затвори, като мнозина загинаха.

Уважаеми читатели, търсете, купете и прочетете най-новата книга на Надежда Любенова „В СЪДА ВЛИЗАТ УБИТИТЕ". Заглавието съвсем не е лека загадка или шега, а заключителна строфа на един ОБВИНИТЕЛЕН АКТ над убийците, чийто имена чрез тази са вече посочени пред държавата ни, пред народа ни и обществото ни, за да бъдат достойно осъдени и заклеймени и пред поколението им, за да не се повторят НИКОГА ВЕЧЕ. Защото това е морална присъда, която от тази книга вече може да се узнае кой какво зло е сторил в смутното време щом го има на книга, по максимата:

„Верба волан, скрипти манен"

/Казаното отлита, писаното остава безсмъртно.../

10 юни, 2019 г. Петко Огойски

(1929 г. - 2020 г.) писател, народен представител от 7-то Вел. Народно събрание на Република България

"Всеки ще бъде съден според делата си."

Откр. 2:23, 20:13

„Боже, избави България!" В. Левски

(последните му думи под бесилото)