Зелен е...

Един бивш шпионин разказва приключенията си в Европа и извън нея, и най-вече в Словакия. Младежът, към когото се обръща – когато не се обръща към своя някогашен любовник полковник от контраразузнаването – остава безмълвен през цялото време. Не особено приказлива е и бившата краварка и бъдеща доцентка Стела 2, с която бившият шпионин е поддържал по собствените му думи „междучовешки отношения“. Най-голямо място в романа е отделено, разбира се, на словаците, обект на присмеха и горчивата симпатия на безименния разказвач. Ироничният стил, богатството на намеци и препратки, вмъкването в текста на истински и измислени личности, абсурдните ситуации и комичните им тълкувания, всичко това прави от този кратък роман – роман бурлеска, роман мистификация – шедьовър не само на словашкия, но и на средноевропейския постмодернизъм. А кой е младежът ще разберем в самия му край, малко преди знаковото финално изречение: „Зелен е конят на живота! – извика полковникът и весело изцвили“.

***

Павел Виликовски (1941-2020) е сред водещите имена в съвременната словашка проза. Освен като писател, той се изявява като редактор и преводач – превеждал е на родния си език произведения на Джоузеф Конрад, Кърт Вонегът, Малкъм Лоури, Вирджиния Улф, Уилям Фокнър. Павел Виликовски е единственият словашки писател, печелил два пъти най-престижната национална награда за литература "Анасофт Литера".