Украински записки 2013-2018
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Александър Йорданов
- Издателство
- Век 21 - Прес
- Народност
- българска
- Година
- 2020
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 615
- ISBN
- 9786199100578
За книгата
За тази книга
Никога не съм посещавал Украйна. Нямам оправдание. Но понякога съм си мислил, че някой ден ще мина по „Хрешчатик" в центъра на Киев и ще стигна до мястото, където през 1968 г. Васил Макух се е самозапалил в знак на протест срещу инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия и русификацията на отечеството му. Представял съм си как ще се загубя в потайностите на Киевско-Печорската лавра или пък ще стоя безмълвен пред паметника на Адам Мицкевич в Лвов. Бил съм мислено и в европейска Одеса, където Христо Ботев е запомнил завинаги уроците на руската „палочна педагогика". Търсил съм в интернет информация за градовете и селата, в които от столетия живеят наши сънародници, преживели страшните години на Гладомора - истински геноцид над народа на Украйна, сравним само с Холокоста. Искам да зърна как „реве и стене Днепър широки". Да премина през огромния харковски площад „Свобода". Да положа цвете на площад „Независимост" и на улица „Грушевски" в Киев в памет на героите от Небесната сотня.
Убеден съм, че успехът на Украйна по пътя на демокрацията и европейската интеграция, както и възможността тя да стане член на НАТО ще обезсмисли опитите на Кремъл да върне назад часовника на времето. Не бях безразличен, когато през 2014 г. Руската федерация осъществи агресия и окупира, а след това и анексира Автономната република Крим. Когато донесе война в Донбас. Следях до късно вечер тревожните новини и преживявах дълбоко съдбата на участниците в Революцията на достойнството на Евромайдана. Коментирах във Фейсбук, пишех „неудобни думи", при възможност давах интервюта, като се опитвах да опровергая говорителите на Кремъл у нас. Защото в Украйна се водеше битка не само за бъдещето на украинския народ, но и за бъдещето на Европа, на България.
„Украински записки" (2013-2018) са съхранили моето възприемане на шест украински години - съдбовно време в новата украинска история. Те са хроника на събития, впечатления от действия и думи, коментарни бележки, разсъждения, в които съм вплитал история, литература и политика. В тях има много емоция, но и документална истина. Продължавам да мисля, че злото, връхлетяло тази страна, рано или късно ще спи под камък. Приятно четене!
Авторът
