Самотен и достоен. проф. д-р Контантин Гълъбов - живот, творчество, идеи

Настоящата монография има за задача да представи житейската и творческата участ на проф. д-р Константин Гълъбов, като същевременно насочва вниманието главно към неговото литературнокритическо наследство и по-конкретно - към неговите възгледи за литературната критика и изкуството, оценките му за развитието на българската литература и нейните творци, участието му в литературния живот, главно в периода преди историческата промяна" в България след Втората световна война. Моят разказ е за времето, когато, за разлика от наши дни, литературната критика е наистина институция в българската култура. Когато критическите оценки и полемики имат силен обществен отзвук, а фигурата на литературния критик заема в съзнанието на обществото престижно място. Същевременно литературнокритическата дейност на Гълъбов не изчерпва неговия портрет на интелектуалец и учен, на ярка творческа личност. Затова и се опитвам да представя и неговото поетическо, и белетристично творчество, което досега остава подценено от изследователите на този период от българската литература, както и статиите му върху различни социокултур-ни и народопсихологически проблеми, които допълват неговия творчески портрет. По-скромно място отделям на трудовете и дейността му в сферата на преподаването на немска литература и език. Но не защото не виждам и не разбирам тяхното значение за българската германистика. По-скоро мисля, че тази изключително важна част от творческото дело на проф. Гълъбов трябва да бъде обект на отделно изследване и то да бъде реализирано от специалисти по немска филология.

Посвещавам тази книга на светлата памет на Пейо Димитров - моят първи учител в необятния и увлекателен свят на литературната критика и история.