Пулс

Ти беше гора,

като тази на

"Сен Лазар".

Никой не се задържа

на място с толкова коловози,

в които стрелките сочат

винаги безименни

противоположности.

***

Роуз Траян (Росица Траянова)

Роуз е гражданин на света. Но е родена във Варна, расте в Балчик..., в България, на нашето море. Дали е повече режисьор и сценарист или писател? Защото тя създава изключителни късометражни и документални филми, но пише и невероятни текстове, поезия и проза. Още през 2012-та тя дръзко заявява своето съществуване пред света с романа си „Химера за живот“, последван от стихосбирката „Шепот“. На следващата година става още по-смела, публикувайки „Оргазмът на една химикалка“. В хода на времето, вероятно писането се е превърнало в път, който я е завел до киното, най-напред в „Арт Колеж“ в София, които ú отварят Триумфалната арка в посока Париж, за да учи в „University of Paris-Est“. Тъкмо там тя създава своите филми, трансформира таланта си, който е неоспорим, ползвайки нови изразни средства. Така се ражда първият неин филм “Обичам те, татко”, който жъне изненадващ успех, селектиран е в програмата на много международни фестивали и награден от “ARFF Berlin” и “Los Angeles Cine Fest”, след което е част и от фестивала “Short Film Corner” в Кан. Следват “Algerian flowers”, “My Mother”, “Call me as you want”, “Pardon”. Последната лента носи на Роуз и екипа поредните успехи на Международния фестивал за късометражно кино в Калкута и приза за най-добра актриса на Международния филмов фестивал «Катарзис». Наградата “Best student director” на Европейските награди за кинематография също отива при тази талантлива дама.

Очевидно, визията за света, който Роуз създава в лентите и поезията си, е високо оценена.

Последният ѝ литературен проект е озаглавен „Пулс“.