Спомени за бъдещето

Бранислав Нушич пише в своята автобиография, че тя завършва за всеки човек в момента, в който се ожени. Арестите, затворът и лагерът удължиха с три години и половина моята. Това стана причина тя да продължи и след брака ми. Останах в Копривщица, пленен от нейното минало и нейната архитектура, цветни дворове и зелена гора. За да преживея, косях ливади, чуках камъни за насипване на улиците; накрая станах горски работник-секач, докато чаках Мария да се върне. За 1-ви май 1952 г. освободиха жена ми от Белене.

Напуснах гората, изработих за музеите глави от дърво за експонати на Дядо Либен и Хаджи Генчо, обезсмъртените от Каравелов приятели.