Книгата на Монел

„Монел ме намери в долината, където се скитах, и ме хвана за ръката". Така започва „Книгата на Монел" - един от шедьоврите на Марсел Швоб и на френската литература. В основата й лежи действителна история. Една дъждовна вечер в началото на 1891 г. Швоб среща в бедно парижко предградие млада уличница. Тя се казва Луиз и е болна от туберкулоза. Прибира я в дома си и се грижи за нея. Междувременно записва разказите й - получават се причудливи текстове с фантастични елементи, които момичето много харесва. Две години по-късно Луиз умира. Швоб е смазан от мъка. Шест месеца не се докосва до белия лист. След това се появява „Книгата на Монел". Съчетание от приказки, нихилистична философия и афоризми, плътно преплетени с дълбоко емоционално страдание, творбата се превръща в неофициалната библия на френския символизъм.

***

Марсел Швоб (1867 - 1905) е френски писател, поет и преводач, ерудит, сподвижник на творци като Стефан Маларме, Пол Валери, Реми дьо Гурмон, Андре Жид, Пол Клодел, Алфред Жари, Оскар Уайлд и др., считан за предтеча на сюрреализма. Притчовата му фантастична проза е вдъхновявала писатели като Хорхе Луис Борхес и Роберто Боланьо. Познат е на българския читател със сборника „Царят със златната маска" и други фантастични истории" (изд. „Сонм", 2014) и „Кръстоносният поход на децата" (сп. „Християнство и култура", бр. 4, 2012).