Народни песни от Северна България: 471 непубликувани народни песни от град Етрополе и региона

Голяма част от песните в сборника са седенкарски. Както е известно, след приключване на работата на открито /по ниви, ливади и в гората/, хората остават по-свободни и започват да се събират по домовете на сладка раздумка и песен, придружени от някоя друга трудова дейност - при жените /предене на вълна и кълчища, плетене на фланели, чорапи и терлици, навиване на прежда и др/. Мъжете също участват в трудовия процес, като ронят царевица, чистят боб, чупят орехи и др. От там е популярната приказка: „Презреят ли дренките, заточват седенките". За младежите това е мястото да направят закачка и подмятане на някоя от момите - я с песен, я на хорото, я на другия ден на чешмата.

В Етрополско по седенките са се пеели различни песни - хайдушки, трудови, любовни, играли са се хора под звуците на съпровождащ инструмент. Друга част от тях са свързани с гурбета. Мъжете, търсейки възможности за по добри доходи, са заминавали другаде - в друг град или село, или пък по чужди земи - Влашко или Цариграда. Разбира се, това са битови практики, които характеризират минали времена. Днес забавленията на младите хора са други и много повече, но веднага ще добавя - лишени от онази идилична атмосфера и романтика на седянката от преди. Сигурен съм обаче, че тази традиция по селата около Етрополе да се седенкюва, да се спазват обичаите от едно време, да се пеят народни песни, да се играят народни хора по различни поводи, е все още "жива", но не с тази сила, както е било преди.