Знанието за музиката. Исторически рефлексии, философски перспективи, том 2

Всеки един от вековете в периода от XVII до XX в. внася нещо ново в хранилището на идеите за музиката. Заедно с това всеки от тях представя своята версия на отношението между музика и философия, различна от господстващата в предишните. Векът на музикалния барок разклаща равновесието между musica mundana, musica humana и musica instrumentalis, охранявано през Средновековието от авторитета на Боеций, и хвърля усилия за разработването на технология, по която звучащата музика (instrumentalis) ще упражнява контрол върху човешката (humana). Музикалният XVIII век изправя един срещу друг теоретика на музиката и универсалния философ, опитващ се да оспорва неговите постановки, но неспособен на равностоен диалог. XIX век е белязан с ново противопоставяне - между музикалната естетика, формираща се като самостоятелна наука (Ханслик), и възгледите на онези философи, които засвидетелстват специален интерес към музиката (Шопенхауер и Ницше). Осмисляна в близката история като израз на човешки чувства или феномен на красивото, като непосредствена проява на волята или първична Дионисова стихия, през XX век музиката дава да се разбере, че е способна да изказва истината на битието. Пред този, който дръзне да последва тази нейна способност, тя поставя ново изискване: да й се отдаде изцяло, да не я изоставя никога в своето човешко съществуване, ако очаква от нея да му открие познавателните възможности, които самата тя, музиката, носи в себе си.