Трагизъм и надежда в "Книгата на Иова". Опит за драматично богословие

"Трагизъм и надежда в "Книгата на Иова" Опит за драматично богословие" е същински драматичен текст и то на няколко нива. Най-напред следва да се види една характеристика на мотивирищатото го действие, която във филисофоията бива описвана като "практическа метафизика" (Тео Кобуш). При нея "философстващият субект" не е неизменен и невъзмутим изследовател или съзерцател. Тъкмо напротив, във философския процес той сам се променя, самонадмогва и преобразява себе си. Марио Коев осъществява такъв ход в пространствата на богословието. На кое богословие?

Още в началото той фиксира различните нива на теологията, в които вписва себе си. В основата е богословието par exsellence. То е самоизричането на Бога, η θео-λоγιа, гледана като Божие словене, словото Божие в genetivus subiectivus. Бог изрича себе си в сързата на светците. Дава им сърдечен и умствен опит, който не може да бъде придобит по силата на естествената познавателна способност. Върху този опит се гради всичко, което вярата дръзва да заяви за Бога, цялото наше богоучение. Но сам по себе си той е труден и даже невъзможен за словесно изричане, защото е опит от уникалното и сам е уникален. А човешкият език няма адекватни думи за уникалното. Ние обаче сме длъжни да прогласяваме истината за Бога.

Георги Каприев