Улици на тъгата

Не ме тревожи безсмъртие на лятото

или реката на годините.

Във въздуха на юли са протекли

телата на тополите

и по небето няма знаци

от странния език на птиците.

Притихнало е времето -

освободено

от бързане и алчности.

Дърветата с годините растат,

но със човека е обратно.

Не нося в себе си очакване,

красив съм и притихнал като

блясък огледален на метал -

спасението

чака

на ножа в острието.