Защо толкова малко успяваме? Разговор за това колко много ни пречат някои назадничави черти на нашата култура

По оригинален и силен начин е развил своята теза Юлиян Генов, че икономическият просперитет на страната ни е затормозен от нашия български манталитет. Самата теза е известна. Оригинално е научното й аргументиране, поместването й в контекста на световни изследвания. Анализът в тази книга е пълен, основан е на факти, на социологически и теренни проучвания, изпълнен е в сложна мрежа от опозитивни понятия. Ценни и оригинални са и ред конкретни описания и констатации. Но не по-малко оригинална е топлотата, с която Юлиян Генов провежда своя анализ. Той вярва в постижимостта и е убеден, че ще допринесе за преодоляване на характеровите стереотипи на миналото. Не са много научните книги, чийто стил е толкова прозрачно убедителен.

Разбира се, като всички полезни дела и това е неотделимо от патоса на някои предразсъдъци. Какъвто е предразсъдъкът, че българският манталитет е само обективна даденост, а не и полезно обобщение, което подтиква към действие. На мен ми се струва, че истината е по-субтилна, че от една страна е вярно, че средният българин е настроен колективистично и контролът му е външен, но че такива са по-скоро възгледите му и по-малко действията му. Оттук и противоречието между мрачните възгледи и лекотата на българския ден. Именно в несъвпадането е залогът за промяна. Но така е с текстовете. Имат значение сами по себе си и повличат създаването на други. Книгата на Юлиян Генов има и това достойнство, че стимулира мисълта и настройва критично. - проф. Богдан Богданов